OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Православната църква почита на 11 май паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий.
И двете имена са с гръцки произход.
Кирил означава господар, а Методи подреден, изследващ, методичен.
Общонародното българско признание на 11 май като празник на Светите братя не става от раз или в резултат на някакво случайно хрумване. Още в своята „История славянобългарска“ (1762) Паисий Хилендарски им отделя самостоятелна глава (8-ма), назована „О учителях словенских“. Неофит Рилски в „Христоматия славянскаго язика“ (1852) под дата 11 май помества житие на двамата братя.
През 1853 година панагюрският възрожденец Велко Радов Королеев издава в Цариград „Месецослов или календар вечний“. В него той призовава тогавашната българска общественост да приеме 11 май (24 май, н.ст.) за празник на солунските братя Кирил и Методий.
В книгата си „Досег”/2002/ на стр.165 проф.д-р Лука Кръстев, д.м.н, който е праправнук на Велко Королеев, пише:
Королеов вписва този празник на 11 май в резултат на неговото отдавнашно провеждане от българите. Той съзира, че Кирил и Методий са почитани от народа, че култът към тях е твърде силен, за тях се говори всред българската интелигенция, поради което намира за необходимо да отрази това фактическо положение в календара си. Онова, което другите съставители на български календари преди него не са извършили или не се решавали да сторят поради опасения за възможни неприятности от страна на гръцката духовна власт, се решил да извърши Королеов. Основания за такъв страх виждаме и в случката, станала със самия Королеов, който след излизане на календара му, бил повикан в патриаршията да даде обяснение защо е вмъкнал „нови светци”, които тя не признава.
Своя апел за празник на Светите братя Кирил и Методий панагюрецът Велко Радов Королеев помества на 47 страница. Той гласи: „Месец май ден 11-ий. В този ден честваме паметта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия.”
Общонародното българско признание на 11 май като празник на Светите братя не става от раз или в резултат на някакво случайно хрумване. Още в своята „История славянобългарска“ (1762) Паисий Хилендарски им отделя самостоятелна глава (8-ма), назована „О учителях словенских“. Неофит Рилски в „Христоматия славянскаго язика“ (1852) под дата 11 май помества житие на двамата братя.
През 1853 година панагюрският възрожденец Велко Радов Королеев издава в Цариград „Месецослов или календар вечний“. В него той призовава тогавашната българска общественост да приеме 11 май (24 май, н.ст.) за празник на солунските братя Кирил и Методий.
В книгата си „Досег”/2002/ на стр.165 проф.д-р Лука Кръстев, д.м.н, който е праправнук на Велко Королеев, пише:
Королеов вписва този празник на 11 май в резултат на неговото отдавнашно провеждане от българите. Той съзира, че Кирил и Методий са почитани от народа, че култът към тях е твърде силен, за тях се говори всред българската интелигенция, поради което намира за необходимо да отрази това фактическо положение в календара си. Онова, което другите съставители на български календари преди него не са извършили или не се решавали да сторят поради опасения за възможни неприятности от страна на гръцката духовна власт, се решил да извърши Королеов. Основания за такъв страх виждаме и в случката, станала със самия Королеов, който след излизане на календара му, бил повикан в патриаршията да даде обяснение защо е вмъкнал „нови светци”, които тя не признава.
Своя апел за празник на Светите братя Кирил и Методий панагюрецът Велко Радов Королеев помества на 47 страница. Той гласи: „Месец май ден 11-ий. В този ден честваме паметта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия.”
За утвърждаване на Кирилометодиевия празник на 11 май работили и много други възрожденци след Велко Радов Королеев, за да се стигне до факта, че през 1858 г. той се чества не само в Цариград, а вече и в Пловдив, Стара Загора, Русе, Шумен, Свищов, Лом и Копривщица.
Днес 11/24 май е всепризнат български празник в Европа.
Призната бе и кирилицата след влизането на България в Европейския съюз.
Имен ден имат Кирил, Кире, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи,Метко, Мето, Мечо.
