OshtePan Новините от Панагюрище и региона
От 26 до 30 април 1876 г. на позициите в района на Черяшката река, Балабанова кория, Каменица, Маньово бърдо и Спасовден
панагюрските въстаници водят тежки сражения с 10-хилядната войска на Хафъз паша, проявявайки невероятна храброст и жертвоготовност. Въстаниците с презрение отхвърлят предложенията за капитулация и остават до край верни на революционната клетвата.
Въпреки небивалия героизъм и себеотрицание на 30 април 1876 г. турската войска пробива въстаническата отбрана и превзема Панагюрище, столицата на IV-ти революционен окръг. С това се слага край на десетдневната република. Градът е в пламъци, кръв обагря улиците. Филип Щърбанов, член на Панагюрския революционен комитет, Привременното правителство и участник в славната Априлска епопея, пише в своите спомени за бунтовното време 1876 година: … панагюрските въстаници се бият като лъвове и никой не даде повод за бягане при неравната борба, а всякой от тях се биеше, догдето го хванат с ръце и го убият, нещо, което са признали самите турци и са го изповядвали после, че никой от комитите не се е предал сам.
Въпреки небивалия героизъм и себеотрицание на 30 април 1876 г. турската войска пробива въстаническата отбрана и превзема Панагюрище, столицата на IV-ти революционен окръг. С това се слага край на десетдневната република. Градът е в пламъци, кръв обагря улиците. Филип Щърбанов, член на Панагюрския революционен комитет, Привременното правителство и участник в славната Априлска епопея, пише в своите спомени за бунтовното време 1876 година: … панагюрските въстаници се бият като лъвове и никой не даде повод за бягане при неравната борба, а всякой от тях се биеше, догдето го хванат с ръце и го убият, нещо, което са признали самите турци и са го изповядвали после, че никой от комитите не се е предал сам.
