OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Радой Ралин е псевдоним на сатирика Димитър Стефанов Стоянов, известен с творчество за ценностите на свободата
и то във време, когато човешката индивидуалност бе напълно потисната.
Припомняме ччаст от най-известните му и актуални и днес мисли:
Най-лесно се приспива с перспектива. Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
Понякога немежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.
Работи като редактор в няколко вестници и списания. Поо времето на упаравлението на Тодор Живков нашумява със сборника си с епиграми „Люти чушки“.
Носител е на няколко награди, сред които и Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия „за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда „Христо Г. Данов“ за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна „Любовта е лудост“ през 2003 г.
Умипа в София през лятото на 2004 г.
Припомняме ччаст от най-известните му и актуални и днес мисли:
Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си
Единствената безспорна истина са некролозите.
Революцията е една премиера. После спектакълът пада.
Търпението е незабележима форма на гниенето!
Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден.
По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега засега си остава простака. Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.
Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…
Спестяваната съвет се олихвява.Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.
Най-лесно се приспива с перспектива. Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
Понякога немежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.
Димитър Стефанов Стоянов е роден в Сливен през април 1922 година. Завършва гимназия в родния си град и през 1941 г. записва право в Софийския университет „Св.Климент Охридски“.
През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта по време на Втората световна война. През 50-те години на 20-и век, когатоо джажът в България се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е сред ревностниите му поддръжници.Работи като редактор в няколко вестници и списания. Поо времето на упаравлението на Тодор Живков нашумява със сборника си с епиграми „Люти чушки“.
Носител е на няколко награди, сред които и Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия „за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда „Христо Г. Данов“ за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна „Любовта е лудост“ през 2003 г.
Умипа в София през лятото на 2004 г.
