OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес Панагюрище отбеляза 181 години от рождението на възрожденския литературен критик, просветител, философ и педагог Нешо Бончев.
Пред бюст-паметника му в парка на града се събраха ученици и преподаватели от СУ „Нешо Бончев“, представители на Общинска администрация-Панагюрище, Исторически музей-Панагюрище,
Център за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище. Живота и делото на възрожденеца припомни ученичката Стела Дилова, а Евгения Ангелова, друга възпитаничка на училището,
прочете есе на тема „Нешо Бончев – нашият патрон”. В него панагюрецът е назован
Център за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище. Живота и делото на възрожденеца припомни ученичката Стела Дилова, а Евгения Ангелова, друга възпитаничка на училището,
прочете есе на тема „Нешо Бончев – нашият патрон”. В него панагюрецът е назован
посланик на светлината в съзнанията както на ученици, така и на учители.
В знак на признателност към делото на именития панагюрец бяха поднесени венци и цветя. По традиция цветя бяха положени и пред бюст-паметника на проф. Марин Дринов.
В знак на признателност към делото на именития панагюрец бяха поднесени венци и цветя. По традиция цветя бяха положени и пред бюст-паметника на проф. Марин Дринов.
Нешо Бончев е роден в Панагюрище и е най-авторитетният български литературен критик през Възраждането. Завършва местното класно училище и една година е взаимен учител. Две десетилетия живее в Русия. Учи в Киевската Духовна семинария, а после завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Превежда „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол.
Събира народни песни и част от тях предоставя за сборника на братя Миладинови.
Дава насоки за развитието на реализма в българската литература. Безкомпромисно се бори с пошлостта и невежеството на т.нар. даскалско творчество.
Заедно с Райко Жинзифов публикува в руския печат гневни статии за зверствата на турската власт при потушаването на Априлското въстание. Тези разкрития потрисат руската общественост, която застава в защита на поробените славянски братя.
Нешо Бончев дарява земя и парични средства на съгражданите си за построяване на читалищна и училищна сграда. Разболява се от туберкулоза и умира в Москва дни преди Освобождението.
Събира народни песни и част от тях предоставя за сборника на братя Миладинови.
Дава насоки за развитието на реализма в българската литература. Безкомпромисно се бори с пошлостта и невежеството на т.нар. даскалско творчество.
Заедно с Райко Жинзифов публикува в руския печат гневни статии за зверствата на турската власт при потушаването на Априлското въстание. Тези разкрития потрисат руската общественост, която застава в защита на поробените славянски братя.
Нешо Бончев дарява земя и парични средства на съгражданите си за построяване на читалищна и училищна сграда. Разболява се от туберкулоза и умира в Москва дни преди Освобождението.
