OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 8 декември сутринта през 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил, копаят пръст, от която да правят тухли.
Съдбата им поднася неочакван дар. Той се състои от 9 златни съда, които по-късно се оказва, че тежат 6 кг. 164 гр. Чудноватата находка се състои от 4 ритона (два с глава на елен, един с глава на овен, един подобен на козел), 3 кани ритони, една амфора ритон и една плитка фиала.
Преди 10-ина години Панка Барделова, средната дъщеря на Петко Дейков, по повод подготовката на книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част, разказа спомена си за това събитие. Тогава тя е била на 11 години, но още помни думите на баща си: Разголвахме земя за тухли. Копаехме с копач и бел… На 8 декември 1949 г. аз и Михо слязохме в ендека…Забих бела в земята и пред очите ми лъсна нещо… Двамата казала на Павел, който събирал изхвърлената пръст.
Тримата с ръце извадили невредимото съкровище, измили го в реката, всеки взел по 3 съда,
занесли ги вкъщи, за да се преоблекат, и после да ги занесат в градската управа. По спомените на Павел Дейков 40 години след събитието, тримата се пременили, наредили всичко в една черна чанта и го занесли. Управата на града го поставила в една дървена витрина, та да го видят гражданите. След това било занесено в Пловдив.
Според белезите, които съкровището носи, учените смятат, че то датира между IV и III век преди Христа. Стойността на находката е оценена доста високо не само в България, а и в чужбина, където е показвано.
В момента оригиналът му може да се види в залата трезор на Историческия музей в Панагюрище,
където ще гостува до 16 декември 2019 г.
Преди 10-ина години Панка Барделова, средната дъщеря на Петко Дейков, по повод подготовката на книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част, разказа спомена си за това събитие. Тогава тя е била на 11 години, но още помни думите на баща си: Разголвахме земя за тухли. Копаехме с копач и бел… На 8 декември 1949 г. аз и Михо слязохме в ендека…Забих бела в земята и пред очите ми лъсна нещо… Двамата казала на Павел, който събирал изхвърлената пръст.
Тримата с ръце извадили невредимото съкровище, измили го в реката, всеки взел по 3 съда,
занесли ги вкъщи, за да се преоблекат, и после да ги занесат в градската управа. По спомените на Павел Дейков 40 години след събитието, тримата се пременили, наредили всичко в една черна чанта и го занесли. Управата на града го поставила в една дървена витрина, та да го видят гражданите. След това било занесено в Пловдив.
Според белезите, които съкровището носи, учените смятат, че то датира между IV и III век преди Христа. Стойността на находката е оценена доста високо не само в България, а и в чужбина, където е показвано.
В момента оригиналът му може да се види в залата трезор на Историческия музей в Панагюрище,
където ще гостува до 16 декември 2019 г.
