OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Васил Иванов Кунчев – една от най-светлите личности в българската история, е роден на 18 юли през 1837 г. и вече 182 години
ни респектира и подхранва националното ни самосъзнание. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го помни с още дузина имена, две от които ще остават безсмъртни – Васил Левски и Апостола.
Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев – умира рано и върху 14- годишния Васил пада отговорността да помага в изхранването на семейството.
Учи в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си става послушник и в продължение на три години обикаля из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир. Учи църковно пеене и богослужение. За кратко време има възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приема монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.
През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправя за Белград, за да се включи в Първата българска легия. В Белград получава и бойното си кръщение и името Левски. След разтуряне на легията се връща в Българско и известно време учителства в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой.
В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправя за Букурещ и се свързва с Раковски. По негова препоръка е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход из Стара планина четата преминава в Сърбия, а Левски заминава за Белград. Малко по-късно се записва във Втората българска легия, но разтурянето й осуетява плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Идва и неуспехът на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
За разлика от повечето емигрантски дейци още през пролетта на 1868 г. Дякона обмисля нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Той осъзнава, че неуспехите на емиграцията се дължат до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Изходът вижда в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова след кратък престой в Букурещ Левски решава да предприеме обиколка из българските земи.
През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и лично на Димитър Ценович, той заминава за Цариград и оттам преминава в Българско. Целта на тази обиколка е да се набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната.
Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев – умира рано и върху 14- годишния Васил пада отговорността да помага в изхранването на семейството.
Учи в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си става послушник и в продължение на три години обикаля из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир. Учи църковно пеене и богослужение. За кратко време има възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приема монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.
През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправя за Белград, за да се включи в Първата българска легия. В Белград получава и бойното си кръщение и името Левски. След разтуряне на легията се връща в Българско и известно време учителства в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой.
В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправя за Букурещ и се свързва с Раковски. По негова препоръка е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход из Стара планина четата преминава в Сърбия, а Левски заминава за Белград. Малко по-късно се записва във Втората българска легия, но разтурянето й осуетява плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Идва и неуспехът на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
За разлика от повечето емигрантски дейци още през пролетта на 1868 г. Дякона обмисля нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Той осъзнава, че неуспехите на емиграцията се дължат до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Изходът вижда в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова след кратък престой в Букурещ Левски решава да предприеме обиколка из българските земи.
През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и лично на Димитър Ценович, той заминава за Цариград и оттам преминава в Българско. Целта на тази обиколка е да се набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната.
