Паметникът на проф.Лъчезар Цоцорков вече е факт, официално прерязаха лентата му

Със стиховете на Веселин Ханчев „За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори…“, започна ДНЕС, 7 юни, официалната церемония за откриване мемориала на проф.д-р Лъчезар
Цоцорков

 пред многофункционалната спортна зала „Арена Асарел“.
Стотици жители и гости се събраха, много силни слова в негова памет се чуха, десетки венци и безброй цветя положиха институции и граждани пред паметника на съвременния възрожденец.

Част от посланията на проф.д-р Цоцорков, определящи стила му на живот и отношението му към околните, припомни изпълнителният директор на Фондация „Цоцорков род“ Ирина Ботева.
Няма по-силна мотивация от това да мечтаеш, да превръщаш мечтите в цел и да увличаш последователи след себе си за превръщането на целта в реалност. Проф.Цоцорков това го умееше, каза г-жа Ботева и припомни част от акцентите в живота му. Като мениджър и бизнесмен няма национално отличие, което да не му е присъдено, каза още тя и проследи светлата диря, оставена от него.
 
Автор на паметника е известният скулптор Вежди Рашидов, който е работил заедно с асистента Красимир Ангелов. В началото на 2018 г. по предложение на Йордан Данов, който преди години завеждаще „Човешки ресурси“ в „Асарел-Медет“ АД, е създаден Инициативен комитет с председател Никола Белишки, кмет на община Панагюрище. За място на мемориала Инициативният комитет избира пространството пред спортна зала „Арена Асарел“.
Кратко слово произнесе градоначалникът Белишки. Проф.Цоцорков беше и ще остане част от живота на много хора. Той остана в историята със съграденото от него и е пример как да обичаме, как да даваме, да не спираме, да вървим напред. Той бе голям панагюрец и голям българин. Носеше в сърцето, обичаше и се гордееше с България. Не спираше да опитва… Вярвам, че душата му пътува там, нейде в отвъдното, в царството небесно. И, където и да е, той винаги ще продължава да помага, каза Никола Белишки.
Топли думи за човека и предприемача сподели настоящият председател на БМГК д-р Николай Вълканов. Той акцентува върху идеята на проф.Цоцорков да се създаде минна камара в момент, когато повече предприятия в България са били фалирали или са били пред фалит. Днес Българската минно-геоложка камара обединява повече от 50 000 работещи, каза д-р Вълканов и заключи, че в живота на проф.Лъчезар Цоцорков изключително важни са били „Асарел-Медет“, БМГК и семейството.
Скулпторът Вежди Рашидов припомни битката между Панагюрище и Пловдив за Панагюрското златно съкровище, което е национално притежание, и за разказа за срещата си преди години с Лъчезар Цоцорков.
Панагюрецът се поинтересувал как да се направи музей на 9-те златни съда в Панагюрище. Системи се сменят, паметници се бутат, но два паметника в България никой не може да пипне – на Евлоги и Христо Георгиеви, с чието дарение е направен Софийският университет. Те инвестират в образование, припомни скулпторът и каза, че Цоцорков е като тях. За работата си по мемориала Вежди Рашидов сподели, че не е била лесна, но двамата с асистента са успели да хванат образа и характера му. „Това е човек, който заслужава да има паметник и дай, Боже, повече като него“, заключи творецът.


Какъв човек беше Лъчезар Цоцорков, сподели и синът му Димитър.
Той разказа: „…Мечтаеше как да превърне община Панагюрище във водеща община, защото го заслужаваме. Помня как всеки проект, с който се захванеше, го изпипваше в детайли…“ Димитър Цоцорков благодари на Вежди Рашидов за създадения „одухотворен“ мемориал на баща му и призова всички да бъден като него – „честни и почтени, и да не бъдем егоисти, за да направим България по-добро място за живеене.

Лентата на паметника прерязаха кметът на общината Никола Белишки и Димитър Цоцорков, син на оставилия светла диря в съвременната .история на Панагюрския край Човек.
 


Писмо от името на министъра на енергетиката Теменужка Петкова прочете заместникът й Г.Станков.
В писмото енергийният министър определяше Л.Цоцорков като „необикновен българин…, ерудиран бизнесмен…,
всеотдаен общественик и родолюбец“.

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ, и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
 

Вижте още

Панагюрище отбеляза годишнината от рождението на Райна Княгиня

Днес Панагюрище отбеляза 168 години от рождението на Райна Попгеоргиева Футекова. Пред  паметника й на едноименния …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.