OshtePan Новините от Панагюрище и региона
София е избрана за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното събрание на Княжество България.
Предложението прави проф. Марин Дринов, вицегубернатор на София и първи председател на Българското книжовно дружество.
През 1939 г. проф. Петър Динеков публикува кратък очерк как София е избрана за столица на България:
През 1939 г. проф. Петър Динеков публикува кратък очерк как София е избрана за столица на България:
… Предложението за София се възприема с пълно единодушие, без всякакви разисквания. Народните представители стават на крака с издигнати ръце и силно въодушевление и цепят въздуха с виковете: София, София, София!
През XIX век София има едно от най-добре уредените училища в цяла България. До тая висота го издига неговият управител Сава Филаретов, енергичен и даровит българин, който, за съжаление, умира твърде млад, без да може да развие всички свои дарби. Софийското училище е привличало младежи не само от близките околности, но и от далечни места — Македония, Тракия и Северна България.
За състоянието на София през XIX в. говорят множество отзиви и бележки на чужденци и българи.
Ето някои мнения на българи, които 40 години преди Освобождението сочат София като бъдеща столица на България:
– Неофит Бозвели в своето „Кратко политическо землеописание“ от 1835 г. нарича София първенствуващ град на България, разположен в широкопространно поле, в радостно местоположение, с множество древни останки, черкви и монастири в околностите, с една преизящна и прекрасна Св. София, която се вижда от 6 часа далеко и преизпълня с плач и жалост всяко сърдце.
Подобни отзиви дават Васил Априлов, Константин Фотинов, Сава Радулов, Иван Богоров, Теодор Хрулев, Ботьо Петков, Йоаким Груев и др.
– Иван Богоров пише в своята „Кратка география“ от 1851 година:
Ето някои мнения на българи, които 40 години преди Освобождението сочат София като бъдеща столица на България:
– Неофит Бозвели в своето „Кратко политическо землеописание“ от 1835 г. нарича София първенствуващ град на България, разположен в широкопространно поле, в радостно местоположение, с множество древни останки, черкви и монастири в околностите, с една преизящна и прекрасна Св. София, която се вижда от 6 часа далеко и преизпълня с плач и жалост всяко сърдце.
Подобни отзиви дават Васил Априлов, Константин Фотинов, Сава Радулов, Иван Богоров, Теодор Хрулев, Ботьо Петков, Йоаким Груев и др.
– Иван Богоров пише в своята „Кратка география“ от 1851 година:
София или Триядица има 60 хиляди жители българи, турци и евреи. Намира се недалеч от планината Витоша, гъбава с руди, и е един от по-хубавите и главните градове в Турция, смятан справедливо за столица на цяла България. Разположен е на приятно и лично поле при р. Искър, седалище на паша и митрополит. Има чисти и широки улици, 8 черкви, множество турски джамии, добре направени къщи, заобиколени от гиздави градини и дървета; добро българско училище, всякакви занаяти, голяма чаршия и порутена стара крепост. Вътре в града има две бани с минерални води, както и няколко наблизо извън. Околностите му са накичени с 12 монастири.
ИЗТОЧНИК:
http://stara-sofia.blogspot.com/2015/01/blog-post_27.html
