OshtePan Новините от Панагюрище и региона
ДНЕС Българската православна църква почита св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на Църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин и посветил живота си наа Бога. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче, пасейки чужди стада. Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание църковните песнопения, пеел и се молел усърдно. В един празничен ден чул думите на Господа Иисуса Христа: „Блажени бедните духом … Блажени кротките … Блажени гладните и жадните за правда …“
Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:
– Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?
Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:
– Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!
– Но как? – запитал свенливо Симеон.
– Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога …
Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло в служба на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:
– Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! …
Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи да се моли на Бога:
– Господи, упъти ме, научи ме какво да направя …
Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:
– Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
– Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
– Копай по-дълбоко!
След това гласът продължил:
– Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!
Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.
За да се отдели от хорската суета, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник.
Починал на 103-годишна възраст.
Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх дошъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.
Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:
– За добро си дошъл, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!
Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.
След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на Св. Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени светите му мощи. А на планината, където се намирал последният, най-високият стълп, бил изграден манастир, където станали много чудеса.
Предание говори, че в деня на смъртта на преп. Симеон ученикът и подражателят на живота му Даниил, който се подвизавал по същия начин край Черно море, близо до Цариград, имал видение. Представило му се как ангели носят към Небето възрадваната душа на Св. Симеон.
Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:
– Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?
Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:
– Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!
– Но как? – запитал свенливо Симеон.
– Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога …
Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло в служба на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:
– Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! …
Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи да се моли на Бога:
– Господи, упъти ме, научи ме какво да направя …
Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:
– Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
– Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
– Копай по-дълбоко!
След това гласът продължил:
– Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!
Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.
За да се отдели от хорската суета, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник.
Починал на 103-годишна възраст.
Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх дошъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.
Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:
– За добро си дошъл, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!
Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.
След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на Св. Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени светите му мощи. А на планината, където се намирал последният, най-високият стълп, бил изграден манастир, където станали много чудеса.
Предание говори, че в деня на смъртта на преп. Симеон ученикът и подражателят на живота му Даниил, който се подвизавал по същия начин край Черно море, близо до Цариград, имал видение. Представило му се как ангели носят към Небето възрадваната душа на Св. Симеон.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите;
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата;
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
