OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Тази година се навършват 185 години от рождението и 115 години от смъртта на Тодор Влайков Търкаланов.
Неуспехът на Старозагорското въстание през 1875 г. и бунтовете в Русенско и Шуменско не отчайват българските революционери. Борбено настроените млади дейци от вътрешността на страната и значителна част от революционната емиграция във Влашко решават да съставят нов ръководен център на национално-освободителното и революционно движение в румънския град Гюргево. Там, през зимата на 1875 г., се създава комитет, който решава да се вдигне въстание в България през пролетта на 1876 г.
През февруари 1876 г. Панайот Волов и Георги Бенковски пристигат в Панагюрище и отсядат в дома на Найден Дринов. Не бива да се подценява фактът, че в града съществува и революционният комитет, създаден от Васил Левски.
След идването на апостолите в града в плановете за предстоящото въстание се посвещават Петко Мачев, Искрьо Мачев, Симеон х. Кирилов, Иван Джуджев, Павел Бобеков, Петър Щърбанов, Захари Койчев, както и
Тодор Влайков Търкаланов, по известен само с името си – Тодор Влайков.
Тодор Влайков Търкаланов, по известен само с името си – Тодор Влайков.
Животът на този родолюбив българин
започва в Панагюрище през 1833 година в бедно семейство.
Той учи в родния си град, а заедно с това овладява и абаджийския занаят. Твърде млад, със спечелени пари от тази дейност, отваря кръчма в Панагюрище. Провървяло му и с увеличените си средства се отдава отново на абаджилък, но вече като търговец.
започва в Панагюрище през 1833 година в бедно семейство.
Той учи в родния си град, а заедно с това овладява и абаджийския занаят. Твърде млад, със спечелени пари от тази дейност, отваря кръчма в Панагюрище. Провървяло му и с увеличените си средства се отдава отново на абаджилък, но вече като търговец.
От 1857 г. оставя кръчмарството и започва да търгува с шита стока в Южна Тракия, като стига до Чорлу. През 1864 г. Тодор Влайков започва да търгува с аби и шаяци из София, Ниш, Пирот, Видин и Сърбия, като с това се занимава до самото въстание. Участва в „Градското абаджийско дружество” в Панагюрище.
Постоянните пътувания из империята и особено в Сърбия засилват волния дух на Тодор. Междувременно подготовката в ІV-ти революционен окръг върви усилено. Георги Бенковски се издига като талантлив ръководител и авторитетен водач в борбата и Волов решава да му отстъпи ръководните функции в революционния комитет. Един от първите привърженици на Бенковски, който се отдава на трескава подготовка за бунт, е Влайков.
След отпътуването на Бенковски по агитационни обиколки из района в Панагюрище на 7 февруари 1876 годино се създава „Приготвителен комитет”, в който сериозният и авторитетен Тодор Влайков отново участва, а Павел Бобеков е избран за главен ръководител на комитета. След обиколката на Бенковски в западните средногорски села апостолите решават да превърнат Панагюрище, поради стратегическото му местоположение, в център на IV революционен окръг.
В съгласие с решенията на Първото велико народно събрание, заседавало в местността Оборище от 14 до 16 април, се създава Военна комисия, която изработва Плана за бъдещото въстание.
На 20-ти април 1876 г. с пламенните слова на Бенковски „Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотниците, удряййте камбаните!… На оръжие !” въстанието е обявено. Провъзгласено е Привременно правителство. Един от членовете е Тодор Влайков.
От потушаване на въстанието Тодор Влайков се укрепва в близките гори – в местностите Каменица и Маньово бърдо заедно с Ильо войвода, Крайчо Самоходов и други въстаници.
След Освобождението панагюрецът продължава да се занимава с търговска дейност и участва активно в обществения живот.
Член е на Либералната партия, като през юни 1900 г. е избран за общински съветник, а след заболяването на Нено х. Манчов Златаров, Тодор Влайков е избран за кмет на Панагюрище от 1.03.1901 година.
Член е на Либералната партия, като през юни 1900 г. е избран за общински съветник, а след заболяването на Нено х. Манчов Златаров, Тодор Влайков е избран за кмет на Панагюрище от 1.03.1901 година.
Управлява твърде кратко – само до 19.07. 1901 г., тъй като в средата на май се провеждат нови избори.
През този период на управление Влайков е член и на комитета „20-ти април”, който подготвя честването на 25-годишнината от Априлското въстание. Замисълът за това честване се появява още през 1899 г., когато се създава „Комитет по отпразнуване на 25-годишнината на Априлското въстание”, който да поеме организацията по празнуването. Решава се в бъдеще председател на комитета по право да бъде панагюрският кмет. От 1.03.1901 г. това право придобива Влайков. Народното събрание учредява възпоменателен бронзов медал „25 години Априлско въстание” с имената на въстаналите селища.
В програмата за тържествата се предвижда лично князът да награди живите поборници от Априлската епопея и опълченците от Освободителната война 1877- 1878 г.
По време на юбилейното честване Княз Фердинанд I пристига в Панагюрище заедно с чуждите дипломати, акредитирани в София, и други чужди и български кореспонденти. В началото на града се поставя и специална арка. Кметът произнася слово, с което приветства Княза, обръщайки се към него с думите:
„ Ваше величество, Вие стъпвате на свещена земя. Тук витаят духовете на Бенковски, Волов и другите борци, които с кръвта си докараха свободата на царството Ви…….”
Тодор Влайков Търкаланов умира през 1903 г., но остава в историята на града ни като бележит общественик, революционер и виден градоначалник, награден от княз Фердинанд I с орден „Св. Александър” като участник във въстанието от 1876 г.
Автор: Велка УШЕВА
Автор: Велка УШЕВА
