OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ. е втората крупна фигура на Българското Възраждане след Паисий Хилендарски.
Роден е на 11 март през 1739 година в град Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний.
През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
Несъмнени са неговата будителска дейност, мъките му като свещеник и владика, емигрантските му тегоби. В литературната му дейност има преводи и собствени творби, връх сред които е “Житие и страдание на грешния Софроний”, с което той поставя началото на съвременния български език и литература.
Автор е и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език и на „Възвание към българския народ“ .
Умира на 23 септември 1813 г.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на Патриарх Кирил на 31 декември през 1964 година.
