OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Според православния църковен календар днес е ден за почит към паметта на починалите ни близки – Задушница, а църквата
почита паметта на Св.мчца Валентина.
Задушница месопустна е една от трите големи задушници и се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост.
Черешова задушница е 26 май. Отбелязва се в съботата преди Петдесетница, а името й дохожда от факта, че поменът на нея обичайно се прави с череши, защото по това време на годината те тъкмо са узрели. Архангелова задушница е на 3 ноември. Както се разбира от името й, отбелязва се в съботата преди Архангеловден и е позната също като Мъжка задушница .
Освен тези три големи задушници, в много краища на България помен за мъртвите се прави и в съботите покрай други големи църковни празници като Димитровден (Димитровска задушница), Петковден (Петковденска задушница), Гергьовден, Тодоровден и други.
Всяка година датите за различните задушници се сменят, защото винаги трябва да се падат в събота. Причината за това е, че съботният ден е установен от християнската църква като денят, в който се почита паметта на мъртвите. Винаги се избира съботата, която се пада преди съответния празник. Какво се прави на Задушница На този ден не само се раздават подавки за „Бог да прости“, а в църквата се прави заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите. Камбаната бие за траур, а живите близки посещават гробовете на починалите, оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. Подир което раздават чинийки с храна, в които има жито за „Бог да прости починалия“. Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да не са познати. От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е знак на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. Смята се, че каденето с тамян прогонва злото. Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино, от които се поставят на земята за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.
Задушница месопустна е една от трите големи задушници и се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост.
Черешова задушница е 26 май. Отбелязва се в съботата преди Петдесетница, а името й дохожда от факта, че поменът на нея обичайно се прави с череши, защото по това време на годината те тъкмо са узрели. Архангелова задушница е на 3 ноември. Както се разбира от името й, отбелязва се в съботата преди Архангеловден и е позната също като Мъжка задушница .
Освен тези три големи задушници, в много краища на България помен за мъртвите се прави и в съботите покрай други големи църковни празници като Димитровден (Димитровска задушница), Петковден (Петковденска задушница), Гергьовден, Тодоровден и други.
Всяка година датите за различните задушници се сменят, защото винаги трябва да се падат в събота. Причината за това е, че съботният ден е установен от християнската църква като денят, в който се почита паметта на мъртвите. Винаги се избира съботата, която се пада преди съответния празник. Какво се прави на Задушница На този ден не само се раздават подавки за „Бог да прости“, а в църквата се прави заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите. Камбаната бие за траур, а живите близки посещават гробовете на починалите, оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. Подир което раздават чинийки с храна, в които има жито за „Бог да прости починалия“. Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да не са познати. От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е знак на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. Смята се, че каденето с тамян прогонва злото. Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино, от които се поставят на земята за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.
