OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 24 януари 1905 година в село Царево, област Пазарджик, се ражда знаменитата оперна певица Елена Николай.
Истинското й име е Стоянка Савова Николова.
От 3-годишна до завършване на прогимназия живее в Панагюрище. Завършва Американския колеж в Самоков, където природната й дарба и влечението й към пеенето разцъфтява и, насърчена от училищния диригент, решава да посвети живота си на това признание. Копнее да навлезе в света на музиката, отива в София, където изключително важна се оказва срещата й с именития български певец и музикален педагог Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Държавната консерватория. На изпита по пеене получава отличен, но на изпита по солфеж и пиано получава слаба оценка и изпитната комисия решава: „Кандидатката е немузикална!“
Стооянка Николова заминава при брат си Кольо в САЩ и следва известно време философия в град Оберлин, щата Охайо, като едновременно работи, за да събере пари и да отиде в световния център на вокалното изкуство – Италия. През 1929 година, независимо от голямата конкуренция, на изпита в Миланската консерватория „Джузепе Верди“ е приета първа по успех. След 5 години завършва блестящо класа на бележития италиански вокален педагог проф.Винченцо Пинторио. Именно в неговия дом опитният импресарио Канела става кръстник на нейния артистичен псевдоним Елена Николай.
За няколко години тя утвърждава таланта си на най-големите оперни сцени в Италия, като пее в Болоня, Палермо, Венеция, Парма, Триест, Торино, Флоренция… От 1938 до 1959 година е солистка в „Ла Скала“ в Милано и 22 сезона е примадона на „Сан Карло“ в Триест. Междувременно гастролира в Римската опера, „Гранд опера“ в Париж, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитен опера в Ню Йорк, във Виена, Барселона, Буенос Айрес и Рио де Женейро.
С изключителния си певчески талант и рядко красивия си мецосопранов глас Елена Николай се нарежда сред най-значителните световни певици.
През 1963 година Елена Николай напуска оперната сцена и продължава кариерата си в киното, като се снима във филми на режисьора Витория ди Сика, който открива таланта й на филмова актриса.
От 1929 година до края на живота си живее в Италия. Когато идва в България, винаги намира начин да посети и Панагюрище. За него тя казва: „Където и да съм била по света, винаги в сърцето ми е имало място за града, където преминаха най-светлите ми години. Затова винаги съм се смятала панагюрка“. Умира на 24 октомври 1993 година в дома „Верди“ в Милано
