OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Едва ли ще е пресилено да се каже, че Георги Атанасов е бил треньор на хиляди деца от Панагюрище по хандбал.
В трудовата си биография има над 40 години стаж като спортен деятел, 25 от които като треньор по хандбал. Затова и на церемонията по награждаване на най-успелите спортисти за 2017 година определеният за Треньор на годината Иван Нетов преотстъпи приза на Георги Атанасов. Днес – 22 януари, той навърши 66 години.
Роден е в село Розово, област Пазарджик, през 1952 г. Завършва Горския техникум в гр.Батак, където е председател на Спортния съвет и един от водещите спортисти, като тренира предимно лека атлетика и футбол. Грабва вниманието на учителите по физкултура в Горския техникум още като първокурсник, когато на окръжно състезание в Пазарджик на 3000 метра бягане задминава тогавашния фаворит с десетки метри. Минава финалната права първи и го включват в окръжния отбор. Още е много ярък споменът му, че тогава за първи път бяга с гуменки. Дотогава тренира с цървули и дочен панталон.
„Бягах по 14 км почти всеки ден, без никой да ме кара“, разказва мъжът със завиден опит в спорта. В младежките си години изпива доста горчиви чаши по идеологически причини, тъй като баща му не е член на БКП. Не става партиен член и синът му Георги. След като изкарва 2-годишна служба в казармата в София, неговият първи братовчед Борис Влахов го съветва да дойде да работи в МОК „Медет“ в Панагюрище. Бъдещият треньор по хандбал се вслушва се в съвета и на 4 май 1974 година започва работа като физкултурен организатор в медодобивното предприятие. Докато е там, Георги Атанасов изкарва школа за същата специалност в днешната Национална спортна академия (по онова време ВИФ).
МОК „Медет“ по онова време беше сила в работническите състезания, спомня си спортният деятел.
През 1979 г. на миньорската спартакиада в Чепеларе Георги Атанасов и Борис Влахов решават да направят игра по женски футбол между площадка „Медет“ и площадка „Елшица“. Интересът е изключителен. Да гледа шоуто се събира целият град. Това обнадеждава двамата братовчеди и така се ражда идеята за женски футбол в Панагюрище. И не само се ражда, а се и реализира. На турнир през юни 1980 година панагюрските футболистки се нареждат на второ място, като пред тях застава отборът на „Академик“ – София.
В началото на същата година Георги Атанасов вече работи в панагюрския гигант „Оптикоелектрон“ по покана на икономическия директор на предприятието Тодор Гугов, който година по-рано го убеждава, обяснявайки му с аргументи развитието на спорта.
В „Оптикоелектрон“ с женския отбор по футбол Георги Атанасов ходи по турнета из страната и панагюрки печелят не един път. В панагюрския футболен отбор привличт и спортистки от Стара Загора, като една от тях по-късно заминава да играе за „Милан“, Италия, разказва Георги Атанасов.
Покрай футбола през 1984 г. в Панагюрище започва да се работи по идеята за развитие на хандбал в Панагюрище и отбор в Б републиканска група. И още през юни същата година в Панагюрище се организира квалификационен турнир, в който четири отбора си оспорват първото място. Така хандбалът прави първите си стъпки в столицата на Априлското въстание. Същата година се изгражда и секция по хандбал към Съвета за физкултуура и спорт в „Оптикоелектрон“. Панагюрският отбор 3-4 години играе само със собствени попълнения и 2-3 чужди състезателки, подчертава Георги Атанасов, за когото този спорт се превръща в съдба.
През 1987 г. той започва да тренира и деца, като успява са създаде отбор, който участва в Първия държавен финал за 12-годишни момичета.
Шест години по-късно, през октомври 1993 г. се учредява и Хандбален клуб „Панагюрище“ като самостоятелно юридическо лице. Две години преди това, през 1991 г. Георги Атанасов и Любка Карагьозова кандидатстват и са приети в 2-годишна школа за треньори по хандбал в днешната Национална сспортна академия. След завършването й двамаа започват да развиват и детско-юношеския хандбал в Панагюрище. Стъпка по стъпка, с много усърдие и труд през 1994-1995 г. панагюрските състезателки за първи път участват в състезания в АРГ, а през 1997 г. се стига и до изграждане на хандбална площадка.
Днес в Панагюрище има няколко отбора по хандбал: 10-годишни, 11-годишни, 12-годишни, 14-годишни,
16-годишни, 19-годишни и жени. През седмицата всички те тренират, а в събоота и неделя се състезават.
Повечето от тях вече имат участия в турнири в чужбина: Гърция, Сърбия, Македония, Чехия, Италия…
През 1975 г. Георги Атанасов създава семейство със Стойна Пенчева от гр.Стрелча. Двамата се устройват да живеят в Панагюрище, където се ражда и дъщеря им, която след години ги дарява с трима внуци – 2 момичета и едно момче.
Другата страст на Георги Атанасов е гъбарството. Казва, че в гората се разтоварва. Затова не се колебае, когато има свободно време, да го оползотвори с бране на гъби. Споделя, че най-обича като видове манатарката и булката.
През 1979 г. на миньорската спартакиада в Чепеларе Георги Атанасов и Борис Влахов решават да направят игра по женски футбол между площадка „Медет“ и площадка „Елшица“. Интересът е изключителен. Да гледа шоуто се събира целият град. Това обнадеждава двамата братовчеди и така се ражда идеята за женски футбол в Панагюрище. И не само се ражда, а се и реализира. На турнир през юни 1980 година панагюрските футболистки се нареждат на второ място, като пред тях застава отборът на „Академик“ – София.
В началото на същата година Георги Атанасов вече работи в панагюрския гигант „Оптикоелектрон“ по покана на икономическия директор на предприятието Тодор Гугов, който година по-рано го убеждава, обяснявайки му с аргументи развитието на спорта.
В „Оптикоелектрон“ с женския отбор по футбол Георги Атанасов ходи по турнета из страната и панагюрки печелят не един път. В панагюрския футболен отбор привличт и спортистки от Стара Загора, като една от тях по-късно заминава да играе за „Милан“, Италия, разказва Георги Атанасов.
Покрай футбола през 1984 г. в Панагюрище започва да се работи по идеята за развитие на хандбал в Панагюрище и отбор в Б републиканска група. И още през юни същата година в Панагюрище се организира квалификационен турнир, в който четири отбора си оспорват първото място. Така хандбалът прави първите си стъпки в столицата на Априлското въстание. Същата година се изгражда и секция по хандбал към Съвета за физкултуура и спорт в „Оптикоелектрон“. Панагюрският отбор 3-4 години играе само със собствени попълнения и 2-3 чужди състезателки, подчертава Георги Атанасов, за когото този спорт се превръща в съдба.
През 1987 г. той започва да тренира и деца, като успява са създаде отбор, който участва в Първия държавен финал за 12-годишни момичета.
Шест години по-късно, през октомври 1993 г. се учредява и Хандбален клуб „Панагюрище“ като самостоятелно юридическо лице. Две години преди това, през 1991 г. Георги Атанасов и Любка Карагьозова кандидатстват и са приети в 2-годишна школа за треньори по хандбал в днешната Национална сспортна академия. След завършването й двамаа започват да развиват и детско-юношеския хандбал в Панагюрище. Стъпка по стъпка, с много усърдие и труд през 1994-1995 г. панагюрските състезателки за първи път участват в състезания в АРГ, а през 1997 г. се стига и до изграждане на хандбална площадка.
Днес в Панагюрище има няколко отбора по хандбал: 10-годишни, 11-годишни, 12-годишни, 14-годишни,
16-годишни, 19-годишни и жени. През седмицата всички те тренират, а в събоота и неделя се състезават.
Повечето от тях вече имат участия в турнири в чужбина: Гърция, Сърбия, Македония, Чехия, Италия…
През 1975 г. Георги Атанасов създава семейство със Стойна Пенчева от гр.Стрелча. Двамата се устройват да живеят в Панагюрище, където се ражда и дъщеря им, която след години ги дарява с трима внуци – 2 момичета и едно момче.
Другата страст на Георги Атанасов е гъбарството. Казва, че в гората се разтоварва. Затова не се колебае, когато има свободно време, да го оползотвори с бране на гъби. Споделя, че най-обича като видове манатарката и булката.
