OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Поетично четене „ЧАКА МЕ СВЕТЪТ”, посветено на 75-годишнината от разстрела на поета Никола Вапцаров,
се състоя в градинката зад Националната художествена галерия в София, където се намира скулптурата „Работникът поет”. Там се събраха български поети, които прочетоха свои стихове. Испанският поет Мануел Идалго участва задочно в четенето със своя творба, преведена от Тамара Такова.
Катя Зографова, литературен историк и уредник на Вапцаровия музей в София, произнесе слово, а стихове на поета прозвучаха в изпълнение на актьора Георги Златарев.
Организатори на събитието бяха Съюзът на българските писатели и Националният литературен музей.
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е роден на 7 декември 1909 г. в гр.Банско.
Работи като огняр, а след това и като механик във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците.Уволнен е през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но съпругата му Бойка започва да работи като чиновничка в една банка.
В началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали. През втората половина на декември е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора.
В първите дни на юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан.
През март 1942 г. след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали, уличаващи го в конспиративна дейност . Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.
На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на Гарнизонното стрелбище заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.
Никола Вапцаров остава безсмъртен с единствената си, издадена приживе, стихосбирка „Моторни песни“, която излиза през 1940 г. и е превеждана на редица езици. Сред най-известните му стихотворенията са „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“ и др. Десет години след смъртта си Вапцаров получава посмъртно международната „Почетна награда на мира“.
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е роден на 7 декември 1909 г. в гр.Банско.
Работи като огняр, а след това и като механик във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците.Уволнен е през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но съпругата му Бойка започва да работи като чиновничка в една банка.
В началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали. През втората половина на декември е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора.
В първите дни на юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан.
През март 1942 г. след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали, уличаващи го в конспиративна дейност . Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.
На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на Гарнизонното стрелбище заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.
Никола Вапцаров остава безсмъртен с единствената си, издадена приживе, стихосбирка „Моторни песни“, която излиза през 1940 г. и е превеждана на редица езици. Сред най-известните му стихотворенията са „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“ и др. Десет години след смъртта си Вапцаров получава посмъртно международната „Почетна награда на мира“.
