OshtePan Новините от Панагюрище и региона
От десетилетия на 25 май край скромния паметник в местността Костина до село Рибарица в Тетевенския балкан
стотици българи свеждат глава пред паметта на Гаврил Хлътев Груев, известен като Георги Бенковски. Той е Воеводата, ръководител на IV революционен окръг и водач на Хвърковатата чета.
След погрома на Априлското въстание Георги Бенковски, заедно с други въстаници, е предаден от дядо Въльо в Тетевенския балкан и пада покосен от турските куршуми на 25 май при преминаване на мостче над река Костина.
След погрома на Априлското въстание Георги Бенковски, заедно с други въстаници, е предаден от дядо Въльо в Тетевенския балкан и пада покосен от турските куршуми на 25 май при преминаване на мостче над река Костина.
Въпреки че различни историци изследват живота на Георги Бенковски, информацията, която имаме за него до Априлското въстание е оскъдна.
Кога и при какви обстоятелства се запалва по революционните идеи, не се знае с точност. След погрома на въстанието обаче, лутайки се из Балкана, той изповядва пред отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца:
„Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Копривщица. Досега си криех местонахождението и името само за това, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място. Бил съм най-напред караабджия, захващах се за различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и пр., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил Господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец…, трябваше да правя ниски теманета на турците…, неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичкото това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. Там можах да се запозная с някои народни хора и това стана причина да мина в Отечеството си под лъжливо име. Който остане жив от нас, нека разказва за мен, когато стане дума за нашите работи…“
В своята „Оптимистична теория на нашия народ“ народопсихологът Иван Хаджийски пише за него: „…Той е една необикновена, изключителна, на голямо скроена личност. Той бе гениален въстанически водач… И наааистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол… и да станеш фактически главен организатор на Четвърти революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи…“, да вдъхновиш и да организираш във въстанически редици… еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт…, това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества…“
Кога и при какви обстоятелства се запалва по революционните идеи, не се знае с точност. След погрома на въстанието обаче, лутайки се из Балкана, той изповядва пред отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца:
„Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Копривщица. Досега си криех местонахождението и името само за това, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място. Бил съм най-напред караабджия, захващах се за различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и пр., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил Господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец…, трябваше да правя ниски теманета на турците…, неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичкото това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. Там можах да се запозная с някои народни хора и това стана причина да мина в Отечеството си под лъжливо име. Който остане жив от нас, нека разказва за мен, когато стане дума за нашите работи…“
В своята „Оптимистична теория на нашия народ“ народопсихологът Иван Хаджийски пише за него: „…Той е една необикновена, изключителна, на голямо скроена личност. Той бе гениален въстанически водач… И наааистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол… и да станеш фактически главен организатор на Четвърти революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи…“, да вдъхновиш и да организираш във въстанически редици… еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт…, това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества…“
Тези качества се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. Трескавата му дейност в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, Брацигово и Самоков води до събиране на все повече и повече въстаници под знамето на свободата.
Малко преди погрома на въстанието той заявява: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“
Поклон пред революционера, който плати с живота си своите убеждения и своята обич към Отечеството!
