OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Какво ли щеше да напише на днешния 24 май Иван Динков, ако Бог бе отредил да го доживее?
За себе си съм убедена, че щеше да е нещо изстрадано, а не празнично фалшиво. Иван Динков беше от Творците, които имаха силата на характера да отказват привилегиите на времето, хулите и лъжите.
Със значимия Творец, който тази година през август щеше да навърши 85 години, имах шанс да разговарям два пъти при неговите посещения в Панагюрище. Не е достатъчно да избереш пътя си, а и да го извървиш бе част от кредото на Иван Динков.
При първата ни среща – в навечерието на 24 май 1997 г. – той каза, че голямата драма на България е, че тя „няма ферментация на националния си градеж, а историята ни е бохча от кости“.
А през септември 2000 г. в интервю за в-к „Оборище“ /бях негов главен редактор 19 години/ Иван Динков коментира, че „когато времето започне тотална ерозия, всичко се оголва и прокъсва, и се получават кризите. Лошото е, че те засягат и националната моноструктура. Не случайно българите от десетилетия не могат да постигнат единна национална воля. Затова народът намалява, а се увеличава населението“.
Попитах го как се чувства като носител на толкова престижни награди и почетен гражданин на Пазарджик. Отговорът му бе: „За мен е по-важно един поет да е почтен, отколкото почетен“.
Отношението на твореца към властта Иван Динков коментира така:
„… Творецът по начало е против диктата на чужда воля, на чужда сила. Държавата очаква от писателите всичко друго, но не и компетентност. Това го има във всяка държава. Но в България напоследък се навъди такава сган, която ми е съвсем непозната. Това е някаква лумпениада. Управляващите нямат нито една личност /б.а. на власт тогава са ОДС, но и сега не е по-различно/. Лошото е, че и БСП не отглежда личности. С личността трудно се работи… В близките 50 години ще дойде ново варварство, родено от тълпата. Тя вече налага своя стил на поведение…“ /б.а.: Пророческо, нали, Драги Читателю?/
На въпрос за съвременната литература Иван Динков изповяда:
„Позволявам си да кажа, че днес куцо и сакато се занимава с литература. Демокрацията на обществото и стремежът да се демократизира културата е нещо добро. Но процесът е свързан и с активизиране на все по-големи маси, които пряко започват да участват в изкуството. А изкуството и културата са за много, но не са за всички.
Приобщаването на много хора към изкуството и културата събужда апетита у тях от консуматори на изкуство и култура да стават творци на изкуство и култура. Това за мен е оргазъм на кастрирани. Аз съм против това изкуството да е общинска мера, в която всеки може да влиза и да си прави, каквото му хрумне в нея. В същото време не може да не се отбележи, че днес духът на тези, които се занимават с изкуство, е по-разкрепостен. Има по-голямо опознаване на съвременния свят и той самият стана по открит и достъпен за нас.“
Приживе Иван Динков бе обезпокоен „от демографския срив на народа и високата раждаемост на сиви потоци“.
Как ли Иван Динков щеше да коментира случващото се днес, когато изреченото от него преди 17 години вече е в заплашителни за България размери.
