OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Той не е въртял „сабя френгия“, нито е затривал с „пушка бойлия“ турци анадолции,
може би, това обстоятелство досега е било причина името му да не се споменава така често, както големите му заслуги изискват. А заслуги за пробуждане и национално осъзнаване на няколко поколения роденият в Панагюрище Поликарп Чуклев безспорно има.
Той е бил сред най-образованите за времето си българи и е притежавал една от най-големите библиотеки в Панагюрище.
Ползвал се е с доверието на Васил Левски, още преди той да дойде за първи път в бъдещата столица на Априлското въстание. Не случайно през май 1869 г. Апостола на свободата отсяда „в бащината къща на дякон Поликарп Ненов Чуклев – тогава учител в с.Стрелча.
Поликарп бил болен и прекарал великденската си ваканция в Панагюрище. Двамата стари познати … се уговорили Левски да се представи в Стрелча като кандидат за учител на мястото на болния Поликарп…
Понеже в други писмени източници и устни предания за това идване не се говори, следва да заключим, че то е станало под най-строга тайна и било повече за опипване на почвата за комитетска работа, отколкото за незабавно основаване на комитет“.
След 1869 г. Васил Левски още много пъти ще разчита за комитетските работи на Поликарп Чуклев, с когото се среща няколко пъти в Стрелча и с.Попинци. Съществуват различни твърдения не само за броя на направените посещения от Апостола в Стрелча, а и за състава на революционния комитет.
„Веднъж Левски пристигнал в селото от Панагюрище посред бял ден на кон, облечен като заможен селянин. Друг път се озовал пак там в покрита двуколка, идващ от Пловдив, придружен от Ангел Балтов, който станал председател на местния комитет. Апостола посещавал и училището, и като видял многото книги /принадлежащи на дякон Поликарп Чуклев/, дал съвет да бъдат наредени на лавици, за да станело мястото по-безопасно за заседанията на комитета“. Според краеведа Атанас Сугарев, който има обстойно изследване за посещенията на Левски в Панагюрския край, Апостола на свободата е пребивавал в Стрелча не по-малко от пет пъти. Пак там дякон Поликарп Чуклев „27 години сее просвета и пръска светлина, събужда и укрепва народностното чувство… Той е красноречив и убедителен събеседник и сказчик, а пеенето му във време на литургия извиква сълзи от умиление. Неговата музикалност е изключителна – може да нотира всяка чута песен, но той не пее само псалми и черковни тропари; в училището, в което са се учили и по-възрастни младежи, педагогическите беседи често избиват във вдъхновена патриотическа тирада и завършват с общо изпяване с прехласнатите ученици на някоя бунтовна песен. Така зазвучават понякога и евангелските проповеди на монаха бунтовник и селяните още повече се привързват към своя любим учител и го пазят от посегателствата на турските заптиета и отомански преселници, каквито е имало не малко в селото. Те треперят над него още и затова, защото за пръв път виждат просветител, който не се задоволява като по-старите даскали да учи младите само на азбукето и на псалтира, но застъпва и изучаването на българската история, на математиката, природните и положителни науки, а вечерно време занимава възрастните с въпроси н стопанската им дейност“.
Както няма официални данни досега за причините, поради които дякон Поликарп Чуклев се премества от Панагюрище в Стрелча, така не е известно и защо след продължителното си учителстване напуска Стрелча и отива в с.Попинци, където продължава будителската си мисия. „По вършитба се били събрали Левски, старият негов познат дякон Поликарп Чуклев от Панагюрище, преместил се от Стрелча в Попинци, и Марко Загорски, в чиято къща станало събрание… Левски е идвал в селото през 1872 г. Това посещение е било второ поред. Събранието станало в къщата на Никола Даскалов Пашов, бивш учител.
По съвет на Левски се решило да се основе читалище „Искра“,
което да бъде едновременно и местен комитет.
За читалня била определена една от двете одаи зад кръчмата, а в съседната на нея била положена революционната клетва“.
Така и в село Попинци се полагат основите на революционния комитет.
В него влизат дякон Поликарп Чуклев, Никола Даскалов, Петър Тодоров Чардаков,
Лука Енчев, Иван Карабойчев, Иван Петкански /Комитата/, Петър Софишки и Гене Даскалов.
което да бъде едновременно и местен комитет.
За читалня била определена една от двете одаи зад кръчмата, а в съседната на нея била положена революционната клетва“.
Така и в село Попинци се полагат основите на революционния комитет.
В него влизат дякон Поликарп Чуклев, Никола Даскалов, Петър Тодоров Чардаков,
Лука Енчев, Иван Карабойчев, Иван Петкански /Комитата/, Петър Софишки и Гене Даскалов.
В последните дни на Априлското въстание дякон Поликарп Чуклев е в родната си къща заедно с Иван Чардаков.
Превзели и последната крепост на панагюрци – хълмът Маньово бърдо, турците започват да плячкосват.
Една от първите къщи, в които турците нахълтват, е на болния 65-годишен просветител.
Заедно с госта си той пада под турския ятаган.
„Скрилият се в кладенеца Поликарпов брат Нейко Чуклев е измъкнат, изтезаван зверски и оставен недоубит.
След едноседмична мъчителна агония издъхва и той“.
Превзели и последната крепост на панагюрци – хълмът Маньово бърдо, турците започват да плячкосват.
Една от първите къщи, в които турците нахълтват, е на болния 65-годишен просветител.
Заедно с госта си той пада под турския ятаган.
„Скрилият се в кладенеца Поликарпов брат Нейко Чуклев е измъкнат, изтезаван зверски и оставен недоубит.
След едноседмична мъчителна агония издъхва и той“.
Оскъдни са сведенията за живота и развиитието на пламенния , но скромен родолюбец Поликарп Чуклев. От цитатите в „Материали за описание на града Панагюрище и околните му села“ на Петър Карапетров става ясно, че първата искра в душата на младежа е запалена от свещеник. „Най-напред той бил слуга в Панагюрище при един духовник Епифания Рилец, който го пратил в Рилската Обител да се учи при Неофита, после отишъл на Света гора /Атон/, та в Зографската обител се ръкоположил за свещенодякон. Благодарение на един добър инок, дякон Поликарп бил изпратен да се учи в богословското училище в Керея / тоже в Атон/. Тука той между другите науки научил много добре и елински език. Откак се върнал в Зограф, той бил произведен в чин архидякон. Старците го пращале по манастирски работи в Одеса, та имал случай да изучи добре и русския език. Откак се завърнал от Русия, дякон Поликарп се поболял, та по съветвание от лекарите, дошъл в родното си място Панагюрище. Като оздравял, панагюрци го главиле за иподидаскал /подучител/ да помага на Радулова…“.
Според Карапетров „Сава Илиевич /Радулов/ и Дякон Поликарп Чуклев са преподавале българска история от „Разговорник Грекоболгарский, при когото и една кратка болгарска история“ от Христаки II Дупничанина, печатан в Белград 1835 год., и от „Царственик или История Болгарская“, печатана в Будин, 1844“.
От изложените факти се вижда, че не само с хладно оръжие, безумна смелост, гръмки речи и бунт може да се работи за развитието на една страна. Напротив – за да просветне нещо в масовото съзнание, трябва да има образовани хора, които да покажат светлината, посявайки знания и напътствайки готовите за промяна. Дякон Поликарп Чуклев явно е бил сред просветните факлоносци, работили убедено и всеотдайно за събуждане на заспалите дълбок робски сън. И най-голямото богатство за него явно са били книгите. За тях си спомня и днес Димитър Нейков, правнук на поп Нейко Чуклев, брат на Поликарп. Той разказва: „Помня като дете, че имаше у нас гардероб и сандък, пълни с книги. Бях си харесал физика, издадена 1843 г., и един домашен календар, наречен требник. За 100-годишнината от Априлското въстание ги подарихме на музея“.
Очеркът е от книгата „Панагюрци вчера и днес“, книга втора, 2008
ISBN 978-954-91970-6-8 (кн.2
