OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Владислав ВЛАЙКОВ
Марко Балабанов е дипломат, юрист и политик. Роден е на 27 януари 1837 г. в Клисура в семейството на занаятчия – абаджия.
Отначало учи в местното килийно училище, а след това с помощта на митрополит Константий Бурсенски завършва гръцкото богословско училище на остров Халки. Следва юридически науки в Атина, медицина в Париж и философия в Хайделберг, като завършва право в Париж.
От 1870 г. работи като адвокат и журналист в Цариград, където взема дейно участие в борбата за независима българска църква. През 1871 г. той е представител от Пловдивската епархия на Църковно-народния събор, при което е избран за секретар на Светия синод. Той е един от делегатите, подписали на 14.05.1871 г. новоприетия устав на Екзархията.
През есента на същата година заедно с Драган Цанков предприемат обиколка из европейските столици като излагат пред правителствата на Великите сили факти и документи, представляващи турските зверства и произвол след погрома на Априлското въстание.
През временното руско управление Марко Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879). Той е народен представител от Консервативната партия в Учредителното събрание от 1879 г. и външен министър в кабинета на Тодор Бурмов в първото българско правителство. Той е депутат последователно в I, II, VIII, XI Обикновено събрание и в V Велико Народно събрание. В периода 1880 – 1883 г. е български дипломатически представител в Османската империя. През 1882 г. преминава от Консервативната партия в крилото на Либералната партия, водено от Драган Цанков, по-късно обособила се като Прогресивнолиберална партия. През 1883 – 1884 г. е избиран за външен министър във второто и третото правителство на Драган Цанков.
Марко Балабанов е преподавател по гръцки език и литература в периода 1889 – 1898 г. и по римско, византийско и каноническо право от 1892 до 1902 г. във Висшето училище в София. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член – кореспондент на Българско книжовно дружество (БАН).
През 1902 – 1903 г. е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 г. – в Гърция. Той е председател на клона на държавните науки и на философско – обществения клон на Българското книжовно дружество. През 1896 – 1897 г. е декан на Юридическия факултет на Висшето училище.
Марко Балабанов умира на 16.VII.1921 г. в София.
