OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Лошите ученици бягат от училище, а добрите ученици бягат от България, каза адвокатът и писател Владо Любенов
на 4 юли пред панагюрци в Общинска библиотека „Стоян Дринов“, преди да прочете част от романа си „Емигрантът“. Според него „всичко действително е разумно“ и той гледа на света с чувство на хумор. С такъв поглед е подходил и към романа си „Адвокатът на лудите“, който, според съпругата му, е „много идиотски роман“. „Забравих романа веднага, след като го прочетох“, казала му тя.
„Като aдвoĸaт си изкарвам прехраната, а като писател трупам богатство“, представи се пред панагюрската си публика Владо Любенов, като коментира, че „общото между двете е въображението“. И допълни: „Когато тръгнеш да избираш, вече имаш позиция“.
Той разказа, че негови прототипи в романа са хора не само от неговата лична професионална практика, а и такива от коридорите на съдебната палата.
“Докато пишех романа, реални факти от живота се превръщаха в измислица пред очите ми. Но по-странното беше, че всички измислени и написани от мен неща се случваха в дейсвиителност няколко месеца след това“, сподели той, усмихвайки се.
Освен части от романа „Адвокатът на лудите“ Владо Любенов прочете и рецитира няколко от лирическите си творби, вмъквайки, че пише стихове от дете. „…Защото какво си, щом нямаш любов в сърцето“, завършваше една от тях, а друга разкриваше дълбоките душевни преживявания от момента, „когато жената започне да пие сама“.
През 2011 година адвокатът Владо Любенов имал дело в Панагюрище. От кратката му разходка из центъра на града се родило стихотворение със следното заключение: „и нямаш друга саможертва, освен докрай да се смириш“.За корените си гостуващият автор разкри, че баба му Василка е от село Попинци, а майка му от Пазарджик и затова има чувство за принадлежност към този край. По бащина линия пък е от Ботевградския край, където е израснал и откъдето носи борбеността и първичността.
„Всичко се погасява. Дори човешката памет“, убеден е адвокатът творец, който не иска конфекция, когато пише, а винаги се стреми да остане верен на себе си. „Вече не сме народ, а гяурище“, с горчивина установява той. Затова събира енергия от природата, когато започне да зацикля, и пише интуитивно, без да си въобразява, че създава нещо гениално. И преди да изпълни няколко песни за аудиторията си в Общинска библиотека „Стоян Дринов“ по съпровода на китара, рецитира: „… ще заплувам навъртре към Бог“
Владо Любенов е роден на 21 юли 1961 г. в София. Завършва право в СУ „Св.Климент Охридски“ и от 1988 година практикува гражданско право. Разкрил е част от душевния и духовния си свят, преживявания и житейски импулс в десетина книги – лирика и проза, като последните му две са романите „Емигрантът“ и „Адвокатът на лудите“ – и двете дело на на Издателство „Жанет 45”.
