OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Надежда ПЕТРОВА
Трябва да е било в някой есенен ден на 1871 год., когато Апостола пристига в родното Карлово заедно с младия си помощник Ангел Кънчев.
Събират се най- верните комитетски хора. Васил Платнарев, председателят, е купил от магазина на Митко Астраджиев зелен джамфез, а сърма от Петър Фурнаджиев, макар че и в двата магазина има от двата вида стока, за да не събуди подозрение. Георги Милката пък ги отнася на определеното място, където край Левски и Кънчев са Мария Ганева, Тина Попхристова, монахинята Ефросиния Цочева и двете племеннички на Апостола Гина и Мария Андрееви Начови. Само джамфезът е тънък плат и от тежестта на сърмата може да се скъса. Затова решават да ушият фигурите на друг плат и после да ги прикрепят към знамето.
Левски, Кънчев и Мария Начова рисуват бяло платно с изправен лъв, стъпил с двата си крака върху счупената дръжка на скъсано турско знаме. Буквите изписва най- вече Кънчев. И веднага се заемат сръчните революционерки с шиенето на сърмата. Скоро около лъва блясват огнените слова ”Смърт или свобода”и „Карловский огръг”.
С довършване на цялото знаме се заема Мария Ганева, като недостигащите сърма и други материали доставя Чона Стойкова. Тежко като извезаните върху него думи е то. За да е по-здраво, на гърба му пришиват голям кръст от бял копринен плат.
С довършване на цялото знаме се заема Мария Ганева, като недостигащите сърма и други материали доставя Чона Стойкова. Тежко като извезаните върху него думи е то. За да е по-здраво, на гърба му пришиват голям кръст от бял копринен плат.
Докато жените работят с игли и гергефи, карловските пиринчии изковават кръст за върха на знамето. Но твърде обикновен за великото му предназначение се вижда този кръст на Апостола и нарежда да се поръчва друг, с по-богата украса. Очевидно той придава голямо значение на символите и атрибутите на националната революция.
Вече завършено, знамето е отнесено за съхранение в сопотския женски метох при калугерката Христина Тотева, вярна помощница в революционната дейност на Левски. При нея то остава до април 1875 г.
Дъщерята на Ганю Маджереца е тази, която ушива и второ знаме.
Повода за изработването му изяснява най-добре Васил Караиванов, първи братовчед на Левски и касиер на карловския комитет: „Панайот Волов, като последовател на Левски, прибежището му беше в дома на бай Ганю”. И като му е съобщено за знамето, приготвено ( по поръка) на Левски, тогава Волов нарежда да се приготви и за Панагюрище подобно знаме, което се приготви 1876 година.”
Повода за изработването му изяснява най-добре Васил Караиванов, първи братовчед на Левски и касиер на карловския комитет: „Панайот Волов, като последовател на Левски, прибежището му беше в дома на бай Ганю”. И като му е съобщено за знамето, приготвено ( по поръка) на Левски, тогава Волов нарежда да се приготви и за Панагюрище подобно знаме, което се приготви 1876 година.”
Родолюбивата карловка се справя с трудната задача само за месец. На 5 април то вече е в столицата на предстоящата революция. Захари Стоянов трогателно разказва в своите „Записки по българските въстания” за първия ден на българската свобода :„За щастие карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Георги Икономов го привърза надве- натри, понеже нямаше гвоздеи да го заковем. Икономов държеше вече байрака посред двора и ние, с голи саби в ръката, скоро се намерихме при него.”
Завършила набързо, през нощта, своето знаме Райна Княгиня го развява на следващия ден. То е Главното, панагюрско знаме, което ще се вее в къщата, където е седалището на Военния съвет или Привременното правителство…
Второто карловско знаме става знаме на Хвърковата чета на войводата Бенковски. Дирите му се изгубват при разгрома в Тетевенския Балкан.
Карлово не получава навреме известие за избухването на революцията и не въстава. Въстава само едно безумно смело момиче, една Мария – Карловската княгиня. Дочула, че Волов е вече в недалечното село Дерелий ( сега Богдан), тя завързва ушитото най-напред знаме за една върлина и го развява на площад „Войнишкото”. После с майка си Неда Ганева го крие на различни места из двора. Но властите научават за развятото знаме и скоро Ганю Маджареца, Неда и Мария са откарани в Пловдив и осъдени на смърт. Като научава, че дъщеря му е в затвора, той прави несполучлив опит да се самоубие, изпада известно време в умопомрачение, което впоследствие отминава. При обявената амнистия го освобождават.
След Освобождението до 1891 г. на 19 февруари ежегодно от къщата на Маджареца карловското опълченско дружество начело с Георги Кънчата организира шествие със знамето до мястото, където се е родил Апостола. Едно символично доказателство за Априлското въстание и Освобождението като продължение и завършек на делото на Апостола на българската свобода Васил Левски.
