OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им придават красиви и причудливи форми,
така и промените могат да оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени можем да научим как да си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание. Увереността ни в самите себе си расте и става толкова голяма, че от нас естествено се излъчват доброта и състрадание, започваме да носим радост и на другите.
Всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма височина, има само едно място, на което можем да паднем – земята, земята на истината. А ако притежаваме разбирането, което е резултат на духовното израстване, тогава падането по никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на вътрешно убежище.
Трудностите и преградите, ако се разбират и използват правилно, често могат да се окажат неочакван източник на сила. В житията на учителите може да се прочете, че, ако не са имали трудности и пречки, не биха открили силата, нужна им, за да се издигнат над тях.
Умът има много аспекти, но един от тях изпъква особено силно. Това е обикновеният ум, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли. Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите; повечето духовни учения го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове според обстоятелствата.
Погледнат от един ъгъл, обикновеният ум е трепкащ, непостоянен, вкопчващ се и непрекъснато интересуващ се от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност – удобна самозащитна инерция, подобно на камък спокойствие, съставено от вкоренени навици.
Точно както океанът има вълни, а слънцето лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде ще отидат? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и израз на самата природа на ума. Те възникват в ума, но къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не бива да смятаме за проблем. Ако не реагираме импулсивно, ако проявим търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа. Така че да приемем едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са нашето семейство – семейството на нашия ум. Пред тях, както каза Дуджом Ринпоче, трябва да сме като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.
Каквито мисли и чувства да възникнат, нужно е да ги оставим да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, да я оставим да се разсее сама без никакви ограничения. Да не се вкопчваме в нея, да не я подхранваме, да не ù се отдаваме; да не се мъчим да я задържим или да я затвърдим. Да не следваме мислите си, но да не ги и каним – да бъдем като океана, вгледан в собствените си вълни, или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.
Много поколения невежество са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е това, че ни е измамило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид, че егото и цялата му склонност към вкопчване са в основата на всичките ни страдания. Въпреки всичко, егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори и мисълта, че би могло да се освободим от него, ни ужасява.
През целия ни живот у нас живеят двама души. Единият е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас се вслушваме много рядко и почти не го чуваме. Начинът да открием свободата на отсъствието на его, както ни съветват духовните учители, е чрез процесите на слушането и чуването, съзерцанието и размишлението.
Слушането е много по-труден процес, отколкото някои хора си мислят. Да слушаме истински, означава да се освободим напълно от себе си, да изоставим цялата информация, всички понятия, идеи и предразсъдъци, с които са натъпкани главите ни. Когато размишляваме върху чутото, то постепенно започва да завладява потока на ума ни и да се просмуква във вътрешния ни живот. Ежедневните събития започват да отразяват и все по-дълбоко и пряко да потвърждават истините на ученията, а размишленията бавно разгръщат и обогатяват това, което вече сме започнали да разбираме с интелекта си, пренасят това разбиране от ума, надолу към сърцето.
Това, от което повечето от нас имат нужда, са куражът и смирението наистина да поискат помощ от дълбините на сърцето си, да помолят за състраданието на просветление същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат смисъла на страданията ни и да ги променят; на относително ниво да поискат по-голяма яснота в живота си, покой и способност да отличават, да поискат да осъзнаят абсолютната природа на ума.
Дуджом Ринпоче
Eдно от най-почитаните божества в хиндуисткия пантеон е Ганеша – разбивачът на препятствията.Препятствията – това са воалите, поставени от емоционални изкривявания, поведенческите модели, натрапени от закостенелите разбирания на обществото. А обобщено това са: невежество, Его, страх от смъртта, привързаност, привличане и отблъскване.
Смята се, че Ганеша спомага за премахване на всички пречки в живота или поставя такива по пътя на онзи, който трябва да бъде изпитан.Ганеша се призовава, за да премахне пречките от пътя и да донесе късмет. Той дарява свобода на тези, които се стремят към освобождение. Ганеша често се изобразява танцуващ, защото той е игрив, преизпълнен с радост и удоволствие. Въпреки че подчинява демоните, на него са му чужди сериозността и гордостта. Той е персонифицираната свобода. Дарява богатство, но не страда от привързаност към богатството. Мъдър е, но не е досаден. Има много таланти, обаче не им робува. В една от най-популярните си съвременни форми той държи примка, остен за слонове, съд със сладкиши и прави покровителствен жест.
Във фигурата на Ганеша са въплътени много и различни символи. Огромното му тяло с изпъкнал корем представлява Вселената – природата, човечеството и боговете живеят в корема му. Слонската глава символизира качествата на слона – любвеобвилен, благороден и лоялен, но – когато бъде предизвикан – изключително безмилостен и разрушителен. Ушите му са големи „като кошове за отсяване на жито” – с тях Ганеша отсява истината от измислицата. Те припомнят и ведическото правило, че човек учи само слушайки. Тълкуването на тази идея е, че освобождаването може да се постигне само като обръщаме внимание на заобикалящото ни – като спрем бъбренето на вътрешния монолог и възприемем света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто мислим, че е. Хоботът на Ганеша символизира умението да се разграничава – първият важен урок за всеки, тръгнал по духовния път. Слонът използва хобота си както за изискващи сила задачи, като преместване на дървесни трупи, така и за много фини действия. Завитият хобот символизира и мантрата ОМ – звукът, от който е била създадена вселената. Много асоциации са свързани със счупения бивник. Той показва първо, че Ганеша не робува на желанията за баланс и симетрия. Отчупвайки бивника, за да го използва като оръжие или за писане, Ганеша символизира жертвата на божествата в името на човечеството.
Малките очи на Ганеша представляват абсолютната концентрация. Змията около врата се свързва с проявата на първичните сили. Раковината в ръката на бога се свързва с призива за молитва, а лотосът в другата му ръка представя стремежа за извисяване на човешкия дух. Ладуто (сладки кръгли кексчета), което богът държи, е символ на духовното освобождение от колелото на прераждането и всичко приятно в живота. Панерчето с плодове в краката на Ганеша представя отговора на човешките въпроси и получаването на опит от околния свят. Ананасът в кошничката символизира идеята за споделянето и даряването на по-бедните хора. Мангото е символ на висшите постижения на човешкия дух. Кокосовият орех символизира егото на човека – крехко и сладко отвътре, но твърдо и грубо отвън. Благославящата ръка на бога-слон символизира защитата и убежището за вярващите.
Основното ездитно животно на Ганеша е мишката. Това е странна връзка, тъй като за разлика от другите средства за придвижване, например, птицата Гаруда, яздена от Шива, мишката никога не се почита самостоятелно. Мишката често се свързва с дребните желания и колебания, с които непрекъснато се сблъскваме. Застанала в краката на Ганеша, тя представя подчиняването на човешките желания на съзнанието и възможността на бога да вижда в най-далечните кътчета на Вселената и човешкото съзнание. Тя е хвърковатото, скритото желание, а също така символизира хитроумието и способността да го осъществим по неявни, скрити начини.
А какво е скритото, ако не … бягство от истината?
И пречка в ума ни по пътя към промяната.
Само когато умът е спокоен, отпуснат, не търси отговори или решения, не бяга, но и не се съпротивлява, може да има възраждане, защото тогава умът може да види истината, а истината, а не усилието, ни носи свобода.
Джиду Кришнамурти
И тъй… нататък?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––Материалът не претендира за изчерпателност и гледната точка в него ангажира с категоричност единствено мен като негов автор. В него са използвани мои лични разсъждения, позовавания върху книгата „Тибетска книга за живота и смъртта“ от Согиал Римпоче, както и разсъждения в контекста на тълкуването на символиката на божествата в индуизма, основани и на позовавания върху книгите «Книга на символите» от Светозар Влайков и «Знаци и символи», колектив.
АВТОР:ДАРИНА ДЕЧЕВА
