OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Най-новата книга на Националния исторически музей (НИМ) и издателство „Уникарт” е посветена на най-популярното ни тракийско съкровище – златния сервиз, открит през 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови.
От откриването му и досега то е обект на нестихващ интерес не само сред учените, но и сред българската общественост, припомнят от НИМ. Автори на книгата „Мистерии и истини за Панагюрското съкровище” са Елка Пенкова, Любава Конова, Светла Цанева и Костадин Кисьов. Фотограф на изданието е Тодор Димитров, а художник на корицата – Елена Бояджиева.
Благодарение на участието си в многобройни изложби от 50-те години на 20-ти век насетне, на публикациите и дебатите в научните форуми, Панагюрското съкровище се превърна и в безценен източник на научно познание за тракийската древност и в символен капитал за България, с който тя непрекъснато потвърждава мястото си сред трите най-богати с културни ценности от древността държави в Европа.
Високият обществен интерес на свой ред се оказа благоприятна среда и за немалко спекулации относно автентичността на находката, коментират от Министерството на културата. В края на месец юли 2014 г. директорът на НИМ проф. Божидар Димитров назначи комисия за извършване на комплексна химико-технологична и археологическа експертиза на съдовете, в рамките на която за първи път се извърши елементен анализ на златото. Изследването се извърши въз основа на комплексни методи, приети в световната наука за доказване на автентичност. Резултатите от анализите не само потвърдиха автентичността на съкровището – факт, който никой учен в България и по света не е оспорвал досега, но и предоставиха изключително интересни данни и възможности за наблюдения и изводи за произхода, технологията, ателието (или ателиетата) и др., които повече от 60 години са обект на оживени дискусии в научната литература.
Въпреки че в момента се подготвя и обстойна научна монография, специалистите, участвали в експертизата на съкровището, прецениха, че е необходимо да огласят предварителните резултати от изследването пред българската общественост. В настоящото кратко издание за първи път се публикува елементният състав на отделните съдове, сравнен с иконографските характеристики, стиловите и технологичните похвати при изпълнението на композициите, фигурите, декоративните елементи и надписите. Коментарът на химико-технологичните анализи, поднесен в разбираем научно-популярен стил, съпоставките между новите наблюдения и изводи с първоначалните описания в главна инвентарна книга на Регионалния археологически музей (РАМ) – Пловдив и в първите публикации за съкровището, както и с други произведения на торевтиката от класическата и елинистическата епоха, позволяват на читателите да направят сами своите изводи, независимо от разнопосочните внушения.
Разграничаването на групи артефакти, според състава на метала и технологията, ще предоставят на учените нови теми за изследвания и дискусии, което е още едно потвърждение на факта, че дори и след 65 години Панагюрското златно съкровище предлага нови предизвикателства пред българската и световната научна общност. Книгата се появява точно навреме – преди предстоящото поредно гостуване на част от прочутото ни съкровище в Япония, което, надяваме се, ще засили и без това големия интерес към него, отбелязват в заключение от НИМ.
Източник: http://mc.government.bg
