OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Автентични писма и трудове, излезли под перото на Петър Карапетров, и издания, дело на Печатарско дружество „Промишление” могат да бъдат разгледани във фотодокументална изложба, посветена на бележития панагюрец.
Вчера тя бе официално открита от директора на Историческия музей доц. д-р Атанас Шопов, който сподели, че се радва на наситеността на изложбите в музея, в които се показват както бележити личности, така и богатото наследство, съхранявано в музейния фонда.
Изложбата цели на първо място да разгледа Петър Карапетров като личност и като творец, да се видят оценките за него, защото в много начинания той е пръв, подчерта Шопов и разказа: „Заминава твърде млад за Цариград – на 13 години, става печатар и започва да се изгражда като интелектуалец сред кръг все бележити личности, свързани с българската история. Средата, в която израства, му позволява твърде млад да надрасте себе си във възрастта. Първото голямо Печатарско дружество „Промишление” – той е един от основателите му и пръв негов председател… Високи са оценките за изданията на Петър Карапетров – неговият приятел акад. Бобчев, който казва, че той е твърде скромен. Друг учен – проф. Михов, за който учените знаят, че е много стегнат откъм ласкави думи за колега или краевед, но в писания говори за трудовете на Карапетров за твърде солиден, много добър познавач и изследовател на българския дух и на българката история. Това е изключително голямо признание. Карапетров е не само интелектуалец, а и един от строителите на българската държава. Ако по време на Руско-турската война известно време е в Одрин, то в следосвобожденска България работи в областта на съдебната система.
Съдбата на Петър Карапетров обаче е трагична – твърде чувствителната му натура и средата, в която попада, го довежда дотам, че слага сам край на живота си. Но след смъртта му неговите трудове са подети от съвременниците му и акад. Бобчев прави всичко възможно автобиографията на Карапетров да излезе в пресата.”
Изложбата цели на първо място да разгледа Петър Карапетров като личност и като творец, да се видят оценките за него, защото в много начинания той е пръв, подчерта Шопов и разказа: „Заминава твърде млад за Цариград – на 13 години, става печатар и започва да се изгражда като интелектуалец сред кръг все бележити личности, свързани с българската история. Средата, в която израства, му позволява твърде млад да надрасте себе си във възрастта. Първото голямо Печатарско дружество „Промишление” – той е един от основателите му и пръв негов председател… Високи са оценките за изданията на Петър Карапетров – неговият приятел акад. Бобчев, който казва, че той е твърде скромен. Друг учен – проф. Михов, за който учените знаят, че е много стегнат откъм ласкави думи за колега или краевед, но в писания говори за трудовете на Карапетров за твърде солиден, много добър познавач и изследовател на българския дух и на българката история. Това е изключително голямо признание. Карапетров е не само интелектуалец, а и един от строителите на българската държава. Ако по време на Руско-турската война известно време е в Одрин, то в следосвобожденска България работи в областта на съдебната система.
Съдбата на Петър Карапетров обаче е трагична – твърде чувствителната му натура и средата, в която попада, го довежда дотам, че слага сам край на живота си. Но след смъртта му неговите трудове са подети от съвременниците му и акад. Бобчев прави всичко възможно автобиографията на Карапетров да излезе в пресата.”
Шопов подчерта, че след броени дни ще честваме друга голяма годишнина – създаването на читалище „Виделина”, за което лично Черновежд сам пише кога става – на Св. Седмочисленици – 27 юли.
„Всяка епоха има своите обикновени и бележити личности. Трудно е да се прецени какво ще отсеят годините и какво ще оставят в паметта на потомците. Мени се и времето, променя се и погледът към стореното от предците. Къде е мярката за безсмъртие? Във величието, утвърдено чрез подвига? Или в делничния спомен, останал след смъртта?” е един от цитатите на Черновежд, на който е отделено специално внимание в изложбата.
