Цар Симеон I Велики управлява България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава.
Успешните войни на монарха ни срещу византийци и сърби довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа.
При управлението му България граничи с три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.
Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.
Няма в българското средновековие друг владетел, който да притежава неговите разностранни дарби. Получава блестящо образование в Цариград, в прочутата Магнаурска школа. Поел управлението на държавата през 893г., Симеон I едва е навършил 27-ата си година. Пълководческото си умение, дипломатическия си талант и духовната му извисеност карат съвременниците му да го нарекат Симеон Велики.
Непрекъснатите войни на цар Симеон Велики доказват силата и мощта на България, превръщат я в най-могъщата държава на европейския континент. Наред с големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал грандиозни успехи и във вътрешно-държавното управление. В Преслав и Охрид кипи невиждана дотогава културна дейност. Новопостроени дворци и църкви красят столицата, наречена от съвременниците „Велики Преслав”. Ражда се и прочутата преславска рисувана керамика.
Високообразованият владетел е покровител на изкуството и науката. Той е най-просветеният монарх в Европа по това време. Под неговите грижи българският творчески гений черпи вдъхновение от най-добрите културни образци на съседна християнска Византия.
В Преслав окончателно се налага старобългарският език, допринесъл не по-малко от меча за утвърждаването на българската народност, за славата на цар Симеон, наречен с право „българския Карл Велики”.
В разгара на нови приготовления за последна и решителна битка с Византия цар Симеон починал от сърдечен удар на 27 май 927 година.
Предостави: Владислав Влайков