OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Президентът на Р България Росен Плевнелиев и върховен главнокомандващ прие на историческия площад „20 април“ в Панагюрище тържествената проверка на 4 почетни роти
от IVартилерийски полк, командвани от майор Стоян Бонев, участвал в две мисии.
Тържествената проверка по традиция започна с тържествено посрещане на Главното знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Попгеоргиева. Преди да приеме проверката, държавният глава отдаде почит на националното знаме.
Пламенно слово за 5-вековния натиск, „5-вековната робска песен“ и Априлското въстание като крачка към свободата произнесе кметът на общината Никола Белишки. „5 века без църква, но с вяра, 5 века без държавност, но с духовност“, подчерта в словото си той и обърна внимание, че предците ни отпреди 139 години „не искаха да оцеляват, те искаха да живеят… и избраха да пишат историята“. Всеки опит за подмяна на историческите факти е опит за поругаване на нашите деди. Не може и не бива историята да бъде подменяна заради политиката, нашето днес е изстрадано, категоричен бе градоначалникът. „Дадохме ли всичко от себе си за нашата свобода?“, попита той и призова: „Българино, покажи, че си жив…!“
С „драги панагюрци, скъпи сънародници“ се обърна президентът Плевнелиев към събралото се множество на площада. И продължи:
„Отправяйки поглед към величествените и страшни дни на 1876 година, си даваме сметка, че българската историческа памет има пътеводни звезди, които не избледняват с времето. Има величини, с които поколение след поколение винаги ще се сравняваме. Всяко време на триумф и трагедия ражда своите ярки личности. Априлското въстание – този ярък символ на пробуждането на българския дух, на борбата за човешко и национално достойнство, бе дело на цяла плеада от титани на българската история. То се превърна във връх на националноосвободителните борби на българския народ, благодарение на всички онези знайни и незнайни герои, които презряха живот и имане, водени от словата на Бенковски: „Боже, дай ми сила и недей ме оставя сам. Помогни ми в святото начинание и предприятие да избавя тоя народ от железните нокти на тиранина“. Народът ги нарече с обич апостоли, а сърцата на потомците остават завинаги отворени за подвига на тяхната саможертва. Априлското въстание бе самостоятелно дело на българския народ с ясни цели и стратегия. Ето защо то се превърна в много повече от военна акция и израсна до висотата на блестящ политически успех с огромно значение за българската кауза. Пожарите на бунта осветиха цяла Европа и не позволиха на великите сили цинично да обърнат гръб на факта, че на Балканите има един народ, който е готов да мре за свобода и достойнство. Възрожденският стремеж към самостоятелност, към държавност и собствени институции бе вграден в основите на движението за национално освобождение. Този стремеж подтикна апостолите от ІV революционен окръг да свикат истински български парламент в местността Оборище, водени от вярата, че гласът на народа трябва да одобри въстанието, да утвърди неговите водачи и стратегия. Събранието на Оборище основателно е наречено от историци и съвременници първото Велико народно събрание на България. Велико не само заради взетите съдбоносни решения, но и с оглед на демократичния дух, предопределил неговото провеждане. Първият български парламент бе воден от същите принципи, които почитаме и днес – изборност на делегатите, демократичност и вишегласие. На Оборище ясно пролича, че посетите от Васил Левски семена дават щедри плодове. И нямаше как да бъде иначе. Повече от половината делегати бяха съратници на Апостола на свободата. На Оборище се събраха представители на всички съсловия и професии – учители, духовници, търговци, земеделци. Мнозина от тях с високото за времето си образование и добро имотно състояние. Така в този момент на върховно изпитание българите показаха мъдрост и зрялост, излъчвайки най-достойните чрез широко народно представителство. Позволете ми да припомня поразяващите и днес думи на летописеца Захари Стоянов – „Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения – искам да кажа, прогонни и дневни пари – на които бяха: грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде“. Наш дълг е да не забравяме неподвластното на времето послание от Оборище, че пътят на националната ни свобода и независимост преминава през принципите на демокрация и равенство, които приобщиха българския народ към идеите на демократична Европа. Априлското въстание, написа писателят Георги Марков, е не само израз на натрупани през робството въжделения, а огнища на нови, силни и велики идеи, които ще движат българите в пътя им към бъдещето и не ще загубят своята валидност при каквито и нови изпитания и робства да ги води съдбата.
Скъпи сънародници, Априлското въстание е изцяло българско дело. Народът се вдигна след 5-вековно униние, Априлската епопея е българската национална революция – морална и с военни средства. Въпреки, че бе разгромено, въстанието успя политически, защото предизвика решаването на българския национален въпрос. Наш дълг е да пренесем във времето този пламък на чистия идеализъм, за да могат идните поколения да почерпят сили от дълбоката вяра на нашите предци, собствените ни възможности от безграничната им и съзидателна любов към Отечеството. Нека съхраним възрожденския стремеж да имаме своето достойно място в европейското семейство и да бъдем равни на другите европейски народи, както ни завеща Апостолът на свободата.
Поклон пред героите на Априлското въстание!
Да живее България!“
След словото на президента последва същинската заря-проверка. Последва поднасяне Гирлянда на славата на Вечния огън на мемориала „Априлци“ и едноминутно мълчание на колене като почит към хилядите знайни и незнайни българи , загинали по време на славния Април от 1876 год.
