OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.
И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на Свети Антоний.
След като завършва своето образование, Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно – през 319 г.q младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.
Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир.Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма.Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора и той на няколко пъти го изпраща на заточение.
В годините, в които прочутият свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.
ДНЕС именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Таньо, Живко, Живка
Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът-покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летният Св. Атанас го облича, за да дойде зимата. В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се чества и за умилостивяване на болестите. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.
