OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Един от най-образованите българи за своето време остава сирак на 4 години. Майка му полага неимоверни усилия не само за отглеждането на децата си, но и за тяхното образование.
Възрожденският просветител Нешо Бончев е обезпокоен от посредствеността, която се шири в печата и благосклонността, с която й се дава път, като по този начин се насажда примитивен вкус у читателите. Това е опасност, която застрашава да задържи развитието на народа ни.
За пръв път в новобългарската просвета той предлага да се създаде общонационален орган за ръководство на образованието – Попечително дружество на българското просвещение, което да се формира на изборен принцип и да бъде утвърдено от османското правителство. Статиите на Нешо Бончев за учебното дело имат широк обществен отзвук и играят историческа роля в организирането на учебното дело след Освобождението.
За пръв път в новобългарската просвета той предлага да се създаде общонационален орган за ръководство на образованието – Попечително дружество на българското просвещение, което да се формира на изборен принцип и да бъде утвърдено от османското правителство. Статиите на Нешо Бончев за учебното дело имат широк обществен отзвук и играят историческа роля в организирането на учебното дело след Освобождението.
Преди да замине за Русия, в Панагюрище Нешо учи при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанасий Чолаков и Йордан Ненов. По тяхно време Панагюрското класно училище дава солидна подготовка на своите възпитаници. Йордан Ненов прави Нешо Бончев и Марин Дринов свои помощници още по време на тяхното обучение, а когато напуска Панагюрище, общината кани двамата да го заместят.Така от 1855 г. до 1858 г. Нешо Бончев учителства и по поръка на съгражданина си Василий Чолаков събира народни умотворения, които изпраща в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ /1861/.
През 1858 г., подпомогнати материално от общината и панагюрски граждани, Нешо Бончев и Марин Дринов заминават за Русия, където Бончев учи 3 години във философския клас на Киевската духовна семинария. След това завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Работи в руската столица като учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт до 1875 г. По това време в Русия творят едни от най-големите умове в руската политическа мисъл и художествена литература, които оказват влияние върху формирането на светогледа на младия панагюрец, отличаващ се с голяма ерудиция.
През 1869 г става руски поданик. В периода 1869 – 1873 г. е в България и търси учителско място за себе си и Дринов.
През 1869 г става руски поданик. В периода 1869 – 1873 г. е в България и търси учителско място за себе си и Дринов.
Годините от 1870 до 1873 са време на голям творчески подем и той подготвя статии за българския печат и превежда от руски език. Събира народни песни и приказки и ги публикува във вестници и списания. След основаването на Българско книжовно дружество неговият председател Марин Дринов привлича Нешо Бончев за сътрудник на органа на дружеството „Периодическо списание“. Пише още за вестник „Македония“, вестник „Свобода“ и списание „Читалище“.
Със статията си „Читалище, повременно списание“, поместена през 1871 г. в „Периодическо списание“, Нешо Бончев си спечелва много приятели и двойно повече врагове. В нея той изразява мнението си за ролята на критиката, като пише: „Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти. На литературното поле няма място за деликатни чувства…“ Другият важен въпрос, който засяга в тази статия, е качеството на преводите. В стремежа си да поднесат на читателите някои знаменити произведения на чуждите литератури в достъпна форма, повечето от преводачите осакатяват художествените достойнства на творбите. Самият той превежда ”Разбойници” от Шилер (1870), „Тарас Булба” от Гогол (1872) и част (225 стиха) от Първа песен от „Илиада”.
През есента на 1874 г. Нешо Бончев заболява от туберкулоза. Заминава на лечение в Ялта, после в Одеса, но здравето му не се подобрява. Вестта за Априлското въстание през 1876 г. го заварва на легло. Той пише на Марин Дринов: „Защо ме онайде сега болест – мислих си много пъти. Народът с радост взима оружието. Всеки припка да помага, а ние лежим.“
През лятото на 1877 г. Нешо Бончев се връща в Москва, здравето му се влошава и на 17 февруари 1878 г. умира.
ИЗТОЧНИК: Панагюрци вчера и днес, книга първа /2007/
ИЗТОЧНИК: Панагюрци вчера и днес, книга първа /2007/
