В началото на управлението на Калоян (1197-1207г.), България е незначителна провинция, а след десет години се превръща в централизирана, солидна и силна държава.
Това бе един от основните изводи от открития урок по история „Цар Колоян – държавникът на дипломатическото поприще”, изнесен днес от учителя по история в СОУ „Нешо Бончев” Георги Писков и 12в клас. Гости на инициативата бяха учители от панагюрски училища, представители от Регионалния инспекторат по образованието в Пазарджик, включително Ваня Апостолова, старши експерт по обществени науки и гражданско образование.
Преди старта на същинската тема зрелостниците научиха повече за това какво се случва в Европа около 1000 година – наситена с пророчества и очаквания. На Стария континент по това време хората следят предсказания от Св. Йоан край на света и знаците, видени от Лъв Дякон – появата на комета през 985 година, земетресения и лунни затъмнения. За България трите знака на Апокалипсиса са падането на Велики Преслав през 971 година, ослепяването на Самуиловите воини през 1014 година и краят на Първата българска държава през 1018 година.
Голяма част от представените факти по време на открития урок бяха съвместна работа на учител и ученици, предварително проучили части от темата.
На фона на сложната и повратна съдба на един от най-възхваляваните, но и най-жестоки български владетели – цар Калоян, дванадесетокласниците научиха повече и за средновековната дипломация. Че тя е била без строго определени правила и на принципа „око за око, зъб за зъб”. Това е време, в което убийствата – политически и на война, са били нещо нормално, а предателстват и желанието за повече власт основна част от живота на европейските владетели и религиозни водачи. Много факти, исторически фигури и извори, посочени от Писков, показаха сложността на времето, в което българската държава за втори път тръгва да се съзижда.
В края на урока бончевци сами посочиха три основни качества на цар Калоян – държавник, дипломат и стратег. Те получиха и задача за следващия си урок – да намерят общото между античността със символ един от съдовете на Панагюрското златно съкровище, Средновековието със символ християнският кръст и съвременния глобален свят.