Нежни стихове със силни думи от стихосбирката си „Тихи нощи” представи снощи в Градска библиотека „Стоян Дринов” Венцислав Йорданов.
Публиката научи, че освен поет, Йорданов е преподавател в Техническия университет и Нов български университет по единствената в страната специалност „Компютърна и електронна музика”. Гостуващият творец разказа, че е роден във Велико Търново и се чувства малко болярин, живее в София, но е бил част от живота на Панагюрище през втората половина на 80-те години. Оттук е бившата му съпруга. По онова време Венцислав Йорданов е работил в Театъра, свирил е в духовия оркестър, ръководен тогава от Анета Калпакова. На 4 години авторът на „Тихи нощи” прави първите си опити с цигулката, в шести клас започва с тромпета, на 13 години помага в дискотеката в Търново, където се запознава с големите в българската музика. Завършва обаче техникум и по-нататъшният му живот е симбиоза между инженерство и музика. Работи известно време в БНР, полага основите на „Полет над нощта”.
На 30 септември вечерта Венцислав Йорданов представи „Тихи нощи”, като стиховете бяха четени заедно с импровизациите на акустичната китара на Алекс Валериев.
НЯМА НАЧАЛО и край.
Вчерашният ден е история.
Утрешният ден е загадка за нас.
Днешният ден – еуфория.
Няма начало, няма и край.
С мисли и думи кроиме простора.
Обречеността е за някои затвор,
а за други – дори невъзможие.
Няма начало, няма и край.
Да бъдеме само със себе си честни.
Понеже изречена лъжата на глас,
ще ни спъне във бъдещето лесно.
Венцислав Йорданов