OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Това е една от фразите, които изрича Константин Иречек, от чието рождение днес се навършват 160 години.
Константин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение. Дисертацията му е написана с подкрепата на много българи, сред които и проф. Марин Дринов.
Константин Иречек пристига в страната ни с няколко огромни куфара книги – ентусиазиран, млад и красив, едва 25-годишен, с докторат по история и една дебела „История на България”, която написва едва на 23 години.
Иречек е поканен за секретар на просветното министерство, на което после става министър, а и директор на Народната библиотека. Престоят му от 5 години в България приключва с огромно огорчение и, като се прибира при своите, Пражкият университет му дава катедра, той веднъж завинаги затваря тази страница от живота си и никога повече не стъпва на българска земя.
Сблъсъкът на Иречек с нашата култура, бит и политически нрави почва още в първите часове от стъпването му на българска земя, когато се оказва, че хигиената в хотела е под всякаква критика, „нужникът” е далече някъде в калния двор, а легенът с водата за миене е един и се разнася от стая в стая, т.е. ще трябва да се чака ред. По-късно той на всяка крачка ще се удивлява, ядосва, иронизира и гневи на нашите ориенталски навици, ще се преборва, доколкото може, с липсата на елементарни условия за живот и работа, с нежеланието да се променят нещата, да се работи съвестно и задружно, за да има резултати.
Сред другите известни фрази на Константин Иречек са:
„…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо./13.12.1881/
„За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората, да се преследват един друг и да развалят един другиму работата“.
(13.12.1881)„Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят“.
„Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си“.
”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)….
Използвани източници: blitz.bg, bg.wikipedia.org, bg.wikiquote.org
