OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Поговорихме си по домашному, сподели в края на снощната среща писателката Мона Чобан.
Над час и половина определената като „първата българска авторка на чиклит ”, освен да представи творчеството си, най-вече разкри как живее и какъв човек е. Срещата с нея бе в Градска библиотека „Стоян Дринов”, където биографични данни за нея представи директорът Стефан Рапонджиев. Голямо влияние върху житейската ѝ философия оказва начинът, по който я възпитават родителите ѝ – да прави, каквото иска,и житейската логика на баща ѝ – „целият масраф е за двата метра”. Мона Чобан направи сравнение между живота в големия град (Париж и Москва) и българското село (Киселчово) – в първите се живее ужасно, а във второто нормално, много по-спокойно, без суета. Все още ми доставя удоволствие да меся, обичам чистия въздух, да правя нещата, които искам, сподели още Мона Чобан.
През разговора с панагюрската публика преминаха теми като какво четат тийнейджърите, бъдещето на книгата, четенето като краста, популяризирането на различните форми на изкуството, удовлетворението да създаваш и градиш със собствените си ръце. За последния си роман „Доста”, писан през 2011 година, Мона Чобан разкри, че историята му е измислена, а идеята ѝ е била да разказва за взаимоотношенията и прошката.
В блога си писателката, която е родом от Плевен, се представя така – „Мона Чобан, автор на две деца: Гала Христова – 1996г. Иваша Христова – 1998г. четири книги: „Сексът не е повод за запознанство” – 2005 г. – първият български чиклит; „Никакви мъже повече” – 2006г.; „Раз, два,три” – 2007г.; „Париж 18” – 2010г.; няколко пиеси и половин живот… Това са фактите. А всичко останало навярно съм аз…”
