OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Васил Левски – идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ Васил Иванов Кунчев е избран за най-великия българин за всички времена.
Той е роден на 6/18 юли 1837 г. в град Карлово. Семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова има пет деца-Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.
Васил учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил започва да учи абаджилък. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ . На 7 декември 1858 г. приема монашеството и е ръкоположен за дякон с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и участва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост получава името Левски. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се връща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент е мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.
През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. отново се среща с Георги Раковски. През 1867 г. по негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана. Заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия (1867-1868).Апостола на свободата е бил няколко пъти и в Панагюрище.
Припомняме част от мислите на му:
Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля;
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си;
Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва;
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме;
Интригата спира хода на народната работа;
Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си
Всичко се състои в нашите задружни сили;
Дела трябват, а не думи;
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.
Източник: Уикипедия
Източник: Уикипедия
