OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 16 април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново приема първата българска конституция, чието официално наименование Конституция на Българското княжество.
Тя е създадена от български интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети. Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г.Новаторска и прогресивна за времето си, с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др. Прогласените в Търновската конституция свободи на гражданите отразяват същността на извършените радикални промени в българското общество след войната от 1877-1878 г. За пръв път в историята на българите по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на индивида, свободата на печата, на събранията и дружествата, определящи най-важните особености в правното положение на личността. С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите „Княжество“, „Княз“ и производните им са заменени с „Царство“, „Цар“ и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Конституционно установеният ред в Княжество България многократно е потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. години наред държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция. На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена с Конституция на Народна република България.
На 12 юли 1991 г. е приета най-новата Конституция на Република България, изработена от Седмото Велико народно събрание, което работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
Новата конституция налага държавно устройство, основано на разделение на властите, и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Предвижда се свикване на Велико народно събрание (400 народни представители), което може да променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
На 12 юли 1991 г. е приета най-новата Конституция на Република България, изработена от Седмото Велико народно събрание, което работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
Новата конституция налага държавно устройство, основано на разделение на властите, и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Предвижда се свикване на Велико народно събрание (400 народни представители), което може да променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
