OshtePan Новините от Панагюрище и региона
“Научих се, че куражът не е отсъствие на страх, а триумф над него. Смелият човек не е този, който не чувства страх, а този, който побеждава страха”.
Това е само едно от многобройните послания на Нелсън Мандела – първият чернокож президент на Южна Африка, носител на Нобелова награда за мир за своята политика за борба с неравенството. Той почина на 95-годишна възраст късно вечерта на 5 декември в болница в Йоханесбург, разпространиха световните атенции. Държавни ръководители от целия свят изказаха своите съболезнования за загубата на една от най-значимите личности и го определиха като герой на всички времена и Човек, показал какво значи смирение и отстояване на човешки права.
Името на Нелсън Мандела запомних в ученическите си години, когато той беше в затвора заради политическата си дейност. В затвора Мандела прекара 27 години от живота си. Въпреки това не изневери на веруюто и на принципите си и по изключително достоен начин доказа, че „всеки може да се издигне над обстоятелствата в живота си и да постигне успех, ако е пламенен и посветен на това, което прави.”
Мандела е носител на повече от 250 награди. Сред книгите, които е написал, се открояват „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979).
През 1994 година той спечели първите демократични избори в Южна Африка и стана президент на държава с многорасова демокрация до 1999 г. Мнозина го определят като „специален” и необикновен политик. Сред един от примерите за тези епитети е фактът, „че се оттегли след едва един мандат като президент, за разлика от много други световни лидери, които, веднъж получили властта, се вкопчват в нея, докато тя ги разруши или те разрушат страната, която ръководят.”
В негово лице българските политици на прехода имат и имаха пример за президент, който не само на теория поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.
Ималите възможност да работят с него казват, че по време на предизборната кампания Мандела никога не пропускал да попита журналистите сутрин как са спали и дали са успели да закусят. Той знаел по име мнозина репортери и фотографи, често спирал да разговаря с тях и винаги добавял: “Колко е хубаво, че те виждам пак”.
Един от многото определящи моменти от неуморните му усилия на Нелсън Мандела за помирение на дълбоко разделеното общество е случаят, когато посетил вдовицата на архитекта на апартейда Хендрик Вервурд – мъжът, който го пратил в затвора. Това е и един от случаите, които разкриват практическата същност на думите му: “Не съдете за мен по успеха ми, съдете ме по това колко пъти съм падал и след това съм се изправял отново.”
Приемам и поддържам призива в интернетпространството в памет на ярката личност Нелсън Мандела да си спомним стихотворението на Уилям Хенли INVICTUS, с което първият чернокож президент на ЮАР поддържа духа си по време на своите 27 затворнически години:
Invictus
Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.
INVICTUS (НЕПОБЕДИМ)
Изпод покрова на нощта над мен,
от край до край катранен като Ад,
от край до край катранен като Ад,
благодаря на всички Богове,
че съм с непревземаема душа.
На Случая в жестоките клещи
не трепнах и не изревах на глас.
И Шансът със тояги ме преби – кървящ,
ала непреклонен съм аз.
Оттатък този свят на гняв и скръб
надвисва Ужас, изтъкан от мрак,
но на годините опасността не е,
и няма да ме хвърли в страх.
Нехая, че е тесен пътят стар
или че свитъкът изписан е с беда:
на своята съдба съм господар,
защото аз владея своята душа.
