OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Учителски форум по актуални проблеми на възпитанието и подготовката на подрастващите поколения се проведе на 28 март. Организатор на инициативата бе СОУ „Нешо Бончев” по повод патронния празник на училището.
За агресията сред децата говори проф. Румен Стаматов, който сподели впечатленията си от държави като Австрия и Германия, в които образованието е разочарование и в криза, защото е твърде теоритично.
За агресията сред децата говори проф. Румен Стаматов, който сподели впечатленията си от държави като Австрия и Германия, в които образованието е разочарование и в криза, защото е твърде теоритично.
Проф. Стаматов очерта няколко водещи проблеми, сред които липсата на социална компетентност, в частност на децата, и неглижирането на моралната сфера и идентичност. Ученият сподели, че за него училището е социална чакалня, което трябва да предложи позитивни занимания на учениците. Примерът за България бе липсата на отговорност към обучението на децата от страна на родители, която се изчерпва със записването им в детска градина, примерно. Засегнат бе въпросът и с поемането на отговорността, която се прехвърля като топка между институциите. Цялата ни система е дискредитивна, заяви професорът и даде пример с желанието да се каже нещо позитивно, но чрез отрицание, например: „Никога не съм преставал да мисля за вас”. Успехът в живота не се измерва само с академичните постижения, подчерта Стаматов и попита може ли училището да удържи позицията, в която образованието да е ценност.
За агресията конкретно бе цитирана статистика, според която различните програми дават успеваемост от едва 12%. Според професора отговорът е позитивността, която да изпълни празнината агресия. Нещата не са чернобели и носят противоречие в себе си, обобщи Стаматов. Той не подмина и въпроса за недостатъчната квалификация на учителите, както и невъзможността им да се справят с личностни проблеми.
Панайот Рандев, председател на фондация „Човек Плюс” и ръководител на институт Ре-Генезис, говори за възпитанието на хората и актуалността на въпроса. Според него причината да не се справяме с дадения проблем е липсата на култура. Рандев поясни, че е по-коректно да се говори с термина „насилие”, а не „агресия”, каквато е международната трактовка. За ръководителя на Ре-Генезис единицата, с която трябва да се работи не е детето или ученикът, а училището. Според него е необходимо за всеки курс на обучение (начален, основен, среден) да имам педагогически съветник, който да е част от личностното развите на децата, както и един за цялото училище. Затова обаче трябвало да се промени системата, което нямало как да стане за година-две, а поне за 10-15 години. Рандев подчерта, че детската енергия трябва да бъде пренасочена, а не потискана, но в училище имало твърде малко позитивни алтернативи.
