OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Стихотворенията на Стоян Дринов са привличали и винаги ще привличат с простотата си, с игривия стих, с увлекателните сюжети, с лекия и безобиден хумор, внушаващ бодрост и жизнерадост“.
Това пише Албена Янкова в предговора на сборник „Хорце“, издаден през 1990 година
Вчера – 7 август, се навършиха 92 години от смъртта на Стоян Дринов, роден в Панагюрище на 3 февруари 1883 година. „Той произхожда от бележития през Възраждането панагюрски Дринов род, дал на родината учени и революционери. Баща му Пейо Дринов е активен участник в националноосвободителните борби, осъждан на смърт след Априлското въстание. Брат му Делчо Дринов е професор по южнославянски езици в Киевския университет“, пише Георги Гемиджиев в очерка си за Стоян Дринов в книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част /2008/. Пак оттам научаваме, че „Стоян Дринов учи първо в родния си град, после 1 година в Пазарджик и завършва гимназия в София. Учейки и работейки, за да се издържа, живеейки при трудни условия, заболява от остър ревматизъм, който нанася тежки поражения на сърцето му за цял живот.
Започнал следването си най-напред като студент по право, а после по история в Софийския университет, на няколко пъти е принуден да прекъсва – два пъти /през 1905 и 1909/, поради липса на средства, и един път – арестуван и въдворен в родния град за активно участие в студентската демонстрация и освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър през 1907 година. Като студент горещото му желание да получи високо образование постоянно е торпилирано от беднотията и безпаричието. В столичния поетичен свят е известен с постоянното тичане по редакциите на вестници и списания, в които публикува свои творби, за да спечели някой лев от ниските хонорари… След завършване на университета през 1911 година е назначен за учител във Врачанската прогимназия, а през следващата година е преместен в III –та Софийска прогимназия. За да го постави при по-благоприятни условия, през 1919 година Министерството на народното просвещение го назначава за библиотекар в Народния театър, а след това и в Народната библиотека. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни е мобилизиран и пребивава по фронтовете като военен кореспондент. Постоянно съпътстван от недостиг на средства и болести, Стоян Дринов завършва жизнения си път като библиотекар в Народната библиотека в София на 7 август 1922 година. В статията си по случай 100-годишнината от рождението на писателя Ем.Карабойчева публикува потресаващото решение на Софийската община: „… да се отпусне безплатно гробно място и катафалка от втори разред за погребението на дългогодишния чиновник и писател Стоян Дринов“.
Сред малцината, които го изпращат в последния му път, са съпругата му, седемгодишният син Людмил и двегодишната дъщеря Мина.
При тези непосилни удари на съдбата Стоян Дринов навярно е бил изключително силна личност, за да събере толкова много нежна светлина, чисти звуци и топли багри в своите стихотворения, приказки и разкази и да ги дари щедро на децата… Той е желан и търсен сътрудник във ведущите детски списания „Светулка“, „Детска радост“, „Веселушка“, „Пчелица“, „Другарче“ и други. А сам в последната година от живота си редактира детското вестниче „Люлка“. Приживе издава книжката „Кукувица кука“ /1919/. След смъртта му излизат книгите „Весели случки“ /1925/, „Изворче“ /1929/, „Стихотворения за деца“ /1938/, „Люлка“ /1957/, „Верни-неразделни“ /1964/, „Хорце“ /1990/, „Минзухарко братко“ /2008/“, чийто съставител и редактор е настоящият председател на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, родом от Панагюрище.
Повече за живота и делото на Стоян Дринов може да научите от книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част /2008/
