OshtePan Новините от Панагюрище и региона
За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. Това е написал на 13.12.1881 г. известният чешки учен Константин Иречек. Той има големи заслуги за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и
опазване на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, създадено от проф. Марин Дринов. От 1884 г. Константин Иречек е негов редовен член. Той извършва няколко обиколки из страната с научна цел, като една от спирките му е Панагюрище. Днес – 12 август, се навършват 130 години от посещението му. Дисертацията му „История на българите” е написана с подкрепата на много българи, между които и проф.Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Константин Иречек идва в София веднага след Освобождението – през 1879 г., като става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий” в София. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.
Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г. Чешкият учен е част от персонажите на Алеко Константинов в книгата му „Бай Ганьо”. На Иречек е крилатата фраза: „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо”.
