четвъртък , 23 май 2024
Водещи новини
Отляво надясно: Таекуондистите Цветомир Динчев, Желязко Гагов и Здравко Еров СНИМКАТА е от личния архив на Цветомир Динчев

Панагюрецът Цветомир Динчев, състезаващ се за Австралия: Добре е да бъдеш важен, но е по-важно да бъдеш добър

Павлина ЛАЛЕВА

„Моето пътешествие в света на бойните изкуства, спорта и фитнеса започна в ранна възраст. В детството си се потопих в различни спортове, включително джудо, самбо и баскетбол на открито, но на 14-годишна възраст открих истинската си страст.  Моят съученик Михаил Матанов ме заведе да гледам една тренировка на Таекуон-до клуб „ОДИН” във физкултурния салон на ОУ “Марин Дринов”.

Треньорът Желязко Гагов имаше невероятна техника и подход към учениците и преподаваше със страст, увереност и плам. Спомням си, че ме поздрави с насърчителни думи и ме приветства с добре дошъл в света на таекуон-до. Атмосферата беше невероятно приветлива и още тогава разбрах, че това е бойното изкуство за мен. Комбинацията от дисциплина, другарство, физическите и умствени предизвикателства, които таекуон-до предлага, резонира дълбоко с мен”.

Цветомир Динчев в Австралия
СНИМКАТА е предоставена от Цецо

Така започва разказа си Цветомир Динчев, роден и израснал в Панагюрище. От близо 10 години заедно със съпругата си той живее и се развива в Австралия. През 2015 година участва като нейн състезател на Световното първенство в град Пловдив  и печели медал.

Спомня си, че в ранните му години тренировките с тежести все още са нещо като мистерия за него, но заедно с приятелите си ентусиазирано вдига щанги дъмбели. Вдъхновен от своя по-голям брат, се задълбочава в тренировките със собствено тегло и започва да изследва света на тренировките с тежести.

Желязко Гагов и Цветмир Динчев по време на тренировка
СНИМКАТА е от личния архив на Желязко Гагов

На 19 години се премества в София, за да учи, а после и да работи. Този период беше предизвикателен, но възнаграждаващ, тъй като се изкачих по стълбата до черен колан 3-ти дан. Наред с придобиването на фитнес опит, завърших бакалавърската си степен в НСА “Васил Левски” и за кратко преподавах таекуон-до, а също така и групови тренировки с TRX, като почти през цялото време работех и като барман в Студентски град, ниже личната си история панагюрецът Цветомир Динчев. Той цени хора, които демонстрират издръжливост, смирение, доброта и желание за непрекъснато учене и израстване, и имат желание да помагат на другите.

СНИМКИТЕ са от личния архив на Цецо Динчев, когато е още в България

През 2014 г.  ie отваря нова страница в житейската му летопис. В търсене на повече възможности, личностно израстване и по-нататъшно обучение, заедно със съпругата си  се преместват в Сидни, Австралия. Първоначално работи като сервитьор и барман, но скоро е привлечен от страстта си към фитнеса. Присъединява се към The Fitness Playground, една от най-добрите фитнес зали в Сидни, и след поредица от интервюта става част от техния екип като личен треньор. Въпреки че в началото за него това е само предизвикателство, решителността му, предишният му опит и разширяващата се мрежа от приятели му помагат да става все по-уверен и да трансформира страстта си към фитнеса в плам да помага на другите. Ставайки част от местната таекуон-до общност, намира дом в Tam Taekwon-do Mudokwon Sydney (ТТМ), където тренира под мъдрото ръководство на Grand Master Tam Fook Chee. Тук създава приятелства, разширява познанията си, усъвършенства преподавателските си умения. Задълбочава се и страстта му да помага на другите да разгърнат пълния си потенциал.

Важен крайъгълен камък в неговата  таекуон-до кариера е 2020 година. С непоколебимата помощ и подкрепа на семейството си  и отбора на  ТТМ се подготвя и успешно защитава черен колан 4-ти дан. За Цветомир Динчев това е гордо постижение в моя доживотен път към бойните изкуства. Този успех обаче не е даром, нито пък е завоюван с 4-5 години упорити тренировки. Този успех е резултат от дълго пътешествие, чието начало е СК „ОДИН“ – Панагюрище. Таекуондистът разказва: Тренирах 3-4 пъти седмично, като повечето сесии продължаваха между 60 и 90 минути. Не мога да кажа, че бях най-добрият и най-отдаденият ученик, но едно нещо знам със сигурност: Жеко винаги ме е насърчавал с правилните думи и винаги ми е давал напътствията, от които съм се нуждаел в дадения момент. Именно тук създадох доживотни приятелства и получих цялата подготовка и подкрепа, от която имах нужда, за да завоювам черен колан 1-ви дан през 2004 г.. Опит, който затвърди моята отдаденост към бойните изкуства и фитнеса.

В кариерата си досега Цветомир Динчев е участвал в десетки състезания, осигурявайки си различни постижения в различни категории и дисциплини. Бил е и на първо, и на последно място и знае, че всеки  негов успех е бил отражение на отдадеността и подготовката му. Споделя, че тренировката за състезание изисква повишен фокус върху специфични техники, издръжливост и психическа подготовка. Понякога е имало моменти, в които натоварването е стигало до изтощение, но предизвикателството винаги  подхранвало както неговата решимост, така и на останалите от СК „ОДИН“. 

Питам го дали е имало тренировка в състезателната му кариера, която никога няма да забрави. Отговорът е: „Една особено запомняща се тренировка беше денят, в който преодолях страха си за спаринг. Дълго време изпитвах голям страх от удари в главата – било то с ръка или с крак. Но по време на спаринг, ако искаш да си успешен, място за подобен страх няма. Притиснат в ъгъла, без място за отстъпление и с много адреналин в кръвта, нещата се случват. (Старата школа)“. Продължавам да питам:

Искали ли сте някога да се откажете от спорта, но Вашият треньор Ви е убедил да продължите? Ако е така, как Ви убеди?

Да, имаше моменти на съмнение, но Жеко ми напомни за моя напредък и за моя потенциал. Неговата вяра в мен беше силен мотиватор.

Цветомир Динчев по време на тренировка под ръъководството на Желязко Гагов
  • Още ли се състезавате, или сте се отдали само на треньорство?

На 38 съм и продължавам да тренирам, като включвам таекуон-до и фитнес в ежедневието си. Моята нагласа към таекуон-дото  и физическото здраве е пътешествие през целия живот. Все още ми харесва да се състезавам. Не съм преминал изцяло към треньорство, но се надявам в следващите няколко години и това да стане.

-Как бихте мотивирали дете, което не иска да спортува?

– Бих наблегнал на радостта от движението, ползите от физическото здраве и чувството за постижение, което идва от постигането на лични цели. Движението е здраве. Бих погледнал повече към психологическите фактори за причините, поради които детето не иска да спортува. Бих се опитал да намеря физическа активност, отговаряща на страстта, която детето има. Не трябва задължително да е спорт, а физическа активност.

  • Как преценявате кое от децата има потенциал да стане бъдещ шампион?

-Талантът е важен, но аз наблюдавам тяхната отдаденост, желание да учат, работна етика и как се справят с предизвикателствата. Потенциалните шампиони демонстрират комбинация от страст, постоянство и етика – тези качества могат да бият всеки талант.

Случвало ли ви се е да кажете на дете, че няма потенциал за таекуон-до и да го насочите към друг спорт?

– Не. Аз вярвам, че всяко дете (и всеки индивид  като цяло) има способността да расте и да превъзхожда по свой начин във всяка една среда.

Спорт или фитнес, или и двете бихте препоръчали на млад човек?

– Препоръчвам комбинация от спорт и фитнес. Участието в спорта изгражда екипна работа и състезателен дух, докато фитнесът насърчава цялостното здраве и благополучие. Също така чрез фитнес могат да се предотвратят много травми. Всеки спорт има характерни движения и физически изисквания, които НЕ развиват всички мускули равномерно, и по този начин може да се стигне до травми. С правилната фитнес програма може да се обърне внимание на по-слабите мускулни групи и така да се постигне балансирано развитие на цялото тяло, и да се намали рискът за нежелани контузии.

Как ще коментирате агресията сред младите?

– Смятам че агресията може да бъде канализирана положително чрез спорт и бойни изкуства, обучение на дисциплина, самоконтрол и уважение към другите. Едно е да си силен, друго е да можеш да се контролираш.

Има ли мъдрост, която Ви е впечатлила и е водеща за Вас?

  • Да. Сещам се за два основни цитата: „Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: важното е да имаш смелостта да продължиш.“ Този цитат ме вдъхновява да приемам предизвикателствата и да продължа напред както в моето лично пътуване, така и в обучението на другите.
    “Добре е да бъдеш важен, но е по-важно да бъдеш добър!”добър към другите и добър към себе си. Този цитат ми напомня да бъда скромен, да умея да подавам ръка на другите и да не се срамувам да питам/моля за помощ, когато имам нужда. Тази мисъл кореспондира в някаква степен и с това, на което ме научи моят първи треньор по таекуон-до Желязко Гагов: стойността на дисциплината, постоянството и непрекъснатото самоусъвършенстване. Също така Жеко много добре демонстрира силата на скромността, добродушието, търпението и мъдростта, които са мой спътник, благодарение на него.

 

 

Вижте още

Иван Хърков получава званието „Почетен гражданин на Панагюрище“. Връчват му го на сесия на 21 май

На  21.05.2024 г. от 17 :00 часа Общински съвет – Панагюрище ще проведе редовно заседание при …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.