На 9 юли преди 173 години в Сопот е роден български поет, писател и общественик Иван Вазов. Заради творбите му, посветени на България, на народа и героите му, още приживе е титулуван като Патриарх на българската литература. Пез 1897 г. е избран за министър на народното просвещение.
Романът му „Под игото“ (1894 г.), одите от цикъла „Епопея на забравените“ (1881-1884 г.), повестта „Немили-недраги“ (1884 г.) и други произведения заемат възлово място в обучението по български език и литература и до днес. Народният театър в София, огромен брой читалища, културни и образователни центрове и институти в България и по света носят името на Вазов.
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.