Честит Еньовден! Честит имен ден на празнуващите!

На 24 юни българите празнуват Еньовден, а Православната църква отбелязва Рождеството на свети Йоан Кръстител, който предсказал идването на Исус Христос. В България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени заради новата християнска религия.

Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките. Ритуалите на Еньовден са свързани с култа към Слънцето. От древни времене се смята, че днес билките имат чудодейна сила, а водата и росата са лековити. Вярва се, че билките, които се берат преди изгрев слънце на Еньовден, лекуват 77 болести и половина, т.е. има една половинка, която никой не знае как се лекува. Според приказките на предците ни, който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Който измие очите си или пък се претърколи през росата, също го чака здраве. 

 Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.

На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през вековете на развитие и повратности в историята.