OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Илия НЕМИГЕНЧЕВ
На 11 май българският народ почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава през Възраждането kamo важен ден от празничната система на българите — Ден за почит на братята Кирил и Методий –
създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Те са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език u за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Според „Житие на светиите“ на Синодално издателство при Българската Патриаршия Константин, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и аристократи под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий. Там именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Човек с жива вяра, с будна съвест и топло чувство към славяните, за които дотогава „никой не бил се погрижил“, великият Св. Кирил бил решен на всяка цена, даже с риск да си навлече омразата и на Цариград, и на Рим, да въведе славянската писменост. Ето защо, когато му предложили да отиде в Моравия, той, виждайки в това Божията намеса за успешно провеждане на плана си, казал, че ще отиде там, ако моравците имат букви на своя език. Тогава император Михаил ІІІ и неговият съветник Варда сами предложили на Св. Кирил да състави азбука. „Ако ти пожелаеш, Бог може да ти даде това…“ – казали те.
На св. Кирил тъкмо това и трябвало – с царско разрешение да осъществи отдавна замисленото и започнато дело. По думите на житиеписеца, той с молитва и прилежание бързо осъществил своята идея – създаването на въпросните букви и спечеленото доверие откъм византийска страна. Но с това чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство, което било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители, се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
Житието на Св. Кирил било написано от Св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на Св. Методий, Моравски архиепископ, брат на Св. Кирил.
Службата му се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.
Светският празник за Св.Св.Кирил и Методий, koйто се доразвива kamo специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, koumo са били организирани на 11 май.
Честит празник!
