OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Илия НЕМИГЕНЧЕВ
На Велики вторник от Страстната седмица Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите.
На Велики вторник в църквата се чете освен притчата за талантите и тази за десетте девици.
Според притчата за талантите един човек поверил на своите слуги пари – таланти, като всеки от слугите си обдарил според способностите им и усърдието им в учението. На един от слугите си човекът поверил пет таланта, на друг – два, а на трети – един талант, като им заповядал да пуснат тези пари в обращение, т.е. за да принесат те печалба или умножение на богатството.
Всеки от слугите се опитал според способностите и възможностите си да използва максимално добре талантите, като на първия с петте таланта те донесли огромна печалба – още пет таланта, вторият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби своя талант и го закопал в земята, за да го върне на господаря си без загуба и за да не бъде виновен за загубата му.
В притчата за десетте девици се разказва, че, според еврейския обичай, десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставало нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул, им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“
Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“.
На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана вода“. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.
В този ден, както и на Велика сряда, продължава почистването на дома, прането и къпането, като всичко придобива символиката на пречистване за здраве
