Стефан Караджа е роден на 11 май 1940 г. в село Ичме /днес Стефан Карджово/, Ямболско. По материални причини семейството му се пренася през 1844 г. в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско. Две години по-къъсно се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа.
През 1862 г. Стефан Караджа заминава за Румъния, където започва неговата революционна дейност. Той е сред първите доброволци в организираната от Георги Сава Ракоовки Първа българска легия в Белград. След разпускане на легията се връща в Румъния, където се отдава на борбата за национална свобода. През 1866 г. се присъединява към малката чета, водена от Хаджи Димитър и Жельо войвода, с която се прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867г. постъпва във Втората българска легия, а след разпускането й се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от Мидхад паша войски.
На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от Баба Тонка.
Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата музей на Баба Тонка през януари 2014 г. г. Гробът на героя се намира в „Парка на Възрожденците“ в гр.Русе.
Със заупокойна молитва за загиналите воеводи и четници, патриотични песни, почетен караул и изложба на оръжие днес русенци отбелязаха 154-ата годишнина от гибелта на Стефан Караджа. Тържествената церемония бе организирана от Национално дружество „Традиция“ към Регионалния клон „Ангел Кънчев“ и читалище „Стефан Караджа“, съобщи БНР.
В стихотворението си „Хаджи Димитър“ гениалният поет Христо Ботев пише:
…
„Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…