На 21 юли преди 80 години, в разгара на Втората световна война, състав на Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност.
Един от разстреляните е 32-гдишният поет Никола Вапцаров, автор на стихосбирката „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно той получава посмъртно почетна „Международна награда за мир“.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в „Българска горска индустрия“АД в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и участва в Соболевата акция. Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.
Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.
ДНЕС на лобното място на поета – Мемориалът „Гарнизонно стрелбище“, ще бъде отбелязана 80-годишнината от разстрела на поета. Президентът н РБългария Румен Радев ще произнесе слово.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се дават на изтъкнати радетели за мир. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда – между десетки предложения от различни страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.