На 14 октомври църквата почита Света Параскева, наричана още Света Петка.
Денят е познат и като Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата“.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл. Наричат ги в някои краища „вълче или вампирско погано“, защото се е смятало, че чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На трапезата на Петковден е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл. Наричат ги в някои краища „вълче или вампирско погано“, защото се е смятало, че чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На трапезата на Петковден е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева