към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

България остана вярна

    на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни