Нов тип матури след IV, VII и X клас от учебната 2022-2023 година

 

Обновена на 28 юни
Повече часове по математика в 5 и 6 клас и по география в 6 клас

предвижда Министерството на образованието и науката. В предложените промени е заложено в oбyчeниeтo пo пpиpoдни нayĸи да oтпaднaт тepмини, ĸoитo ycлoжнявaт yчeбнoтo cъдъpжaниe, и да бъдт намалени часовете по чуждоезиково обучение.
Предлага се и нов предмет – „Дигитални технологии и креативност“, който да обединява ИТ и компютърно моделиране“, Новият предмет за седмокласниците ще бъде въведен през учебната 2023/2024 година, а за петокласниците и шестокласниците през 2021/2022 и 2021/2023 година.
Днешното поколение деца ще живеe в ера на дигитални трансформации. Професиите на бъдещето ще изискват комплексни знания и умения, свързани с взаимодействие с изкуствен интелект. Дигиталната креативност също ще е необходима. За да успеят в живота, децата трябва да са подготвени за идващите десетилетияТова каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция за предложени промени в нормативната уредба на организацията на учебния процес в системата на образованието, формата на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване.

Обсъжда се и въвеждането на нов тип матури след IV, VII и X клас, които няма да са само по български език и математика, а ще са интегрирани. Необходимо е да стимулираме учениците да развиват по-комплексни знания и умения. Основните предмети български език и литература и математика не са достатъчни. В националното външно оценяване трябва да се включат и природните и обществените науки. Учениците се мотивират трудно да учат задълбочено в областта на природните науки. Това се вижда от оценките и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова тестовете пo бългapcĸи ще могат да се съчетават с oбщecтвeните нayĸи, а по мaтeмaтиĸa с пpиpoдни нayĸи, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев. по повод предвижданите промени. Новите тестове за НВО след IV, VII и X клас се предлага да бъдат въведени през учебната 2022-2023 година.
В интервю по БНР на 28 юни зам.-министърът на оразованието Таня Михайлова коментира:
Предлагаме възможността външното оценяване да проверява интегрирано компетентностите на учениците. Упреците винаги са били, че сега форматът на изпита е матрица, която изисква само репродуктивно знание. Основната цел, която поставяме, е типовете задачи да показват и уменията, придобити в училище, не само знанието… Трябва да има знания по всички предмети, защото са необходими за реализацията в живота“… Не се учат предмети сами за себе си. За да можеш да се справиш с физиката, трябва да имаш добрите умения, придобити в часовете по математика… Децата ни трябва да имат ключови компетентности, които са важни за живота и които се придобиват не само в часовете по български език и литература и по математика. 
Според зам.-министър Михайлова новият формат на изпит ще проверява и междупредметната връзка.
МОН предлага промени и в скалата за оценяване за държавните зрелостни изпити. За да преминат успешно изпитите, зрелостниците ще трябва да покриват минимум 30 % от максималния брой точки на изпита. Предвижда се, това да стане от учебната 2022-2023 година.

 

Вижте още

Изцелението на болно момиче развълнува седмокласниците

Ученически оркестър организира благотворителни концерти, за да събира пари за лечението на болно момиче. То …

Един коментар

  1. На фона на онлайн обучението,при липса на нормални учебни часове,в условията на епидемия,министърът решава за нов формат на изпитите!!!Хах…Що за безумие!От старите учебници нови знания да придобием от днес за утре!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.