Първи ноември е Ден на народните будители и официален национален празник на българската историческата памет и национално самочувствие.
На този ден се почитат знайните и незнайни български книжовници и просветители, борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на Паисий Пилендарски, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, братята Димитър и Константин Миладинови, Добри Чинтулов, Георги Стойков Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов … и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Този празник се чества с признателност не само към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните учители и творци, които са духовните водачи в днешните времена, които са не по-малко трудни за желаещите да запазят българщината.
Този празник се чества с признателност не само към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните учители и творци, които са духовните водачи в днешните времена, които са не по-малко трудни за желаещите да запазят българщината.
През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. През 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване се възстановява през 1992 г. Тогава 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.