OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Днес е Велики вторник – вторият ден от Седмицата на Христовите страдания, наричана още Страстна или Велика седмица.
Св. Йоан Златоуст (IV в.) пише: „Наричаме тази седмица велика не защото има повече часове или дни, а защото велики и неописуеми са ползите, които получаваме през тези дни. През нея завършва дългогодишната ни война с Бога, отменена е смъртта, изчезва клетвата, разрушена е тираничната власт на дявола, Бог с хората се сприятели“.
През първите три дена от Страстната седмица във всички православни храмове се служи т. нар. Последование на Жениха. То е едно от най-покайните богослужения на Страстната седмица.
Последованието се нарича така, защото първото песнопение, което се изпълнява на него, започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”). Има се предвид сюжетът на притчата за десетте девици (Матей, 25 глава), който е една от водещите теми на тридневните богослужения. В тълкуванията на Църквата женихът от притчата е Иисус Христос. В това песнопение текстът гласи:
Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и ще бъдеш заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата се запасили с необходимия елей, но останалите постъпили неразумно и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. Те изтичаали при търговците за масло. Когато пристигнали в дома на младоженеца, фенерите им отново светели ярко, но вече било късно. Празникът бил в разгара си, а вратата останала затворена за тях.
Поуката от притчата е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата се запасили с необходимия елей, но останалите постъпили неразумно и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. Те изтичаали при търговците за масло. Когато пристигнали в дома на младоженеца, фенерите им отново светели ярко, но вече било късно. Празникът бил в разгара си, а вратата останала затворена за тях.
Поуката от притчата е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.
